Парламентът прие на първо четене „Такса водомер“: Фиксирано плащане за вода дори без потребление
На 22 октомври 2025 г. парламентът прие на първо четене Закон за водоснабдяването и канализацията, който въвежда т.нар. „такса водомер“. Тази фиксирана такса за достъп до услугата ще се плаща дори при липса на реално потребление на вода, с цел осигуряване на стабилни приходи за поддръжка на ВиК инфраструктурата. Мярката предизвика критики поради опасения, че ще натовари собствениците на нередовно използвани имоти и домакинствата с ниски доходи.
Изправността на водомерите трябва да се проверява през 5 г.
Народното събрание прие на първо четене Закона за водоснабдяването и канализацията. С това на 22 октомври 2025 г. бе въведена т.нар. „такса водомер“ – фиксирана такса за достъп до водоснабдителната услуга. Законовите промени предвиждат това плащане да се дължи дори при липса на потребление на вода.
Идеята за фиксирана такса за достъп до комунални услуги не е непозната и се прилага вече при други сектори. Основната логика зад мярката е, че ВиК инфраструктурата изисква постоянна поддръжка и има непрекъснати разходи, независимо от обема на потреблението.
Новият модел въвежда двукомпонентна структура, подобна на системите при електро- и газоснабдяването. Тя включва фиксирана такса за достъп до услугата и такса, базирана на реално потребеното количество вода в кубически метри. В момента цената на водата се определя единствено на база потребление.
Управляващите твърдят, че промяната има за цел да осигури стабилни приходи за ВиК операторите и да подобри възможностите за инвестиции и поддръжка на мрежата. Председателят на регионалната комисия Николай Нанков (ГЕРБ) заяви, че таксата няма да доведе до повишаване на общата цена на водата, а събраните средства ще се използват за подобряване на мрежата. Според закона, обособените територии за ВиК услуги ще съвпадат с административните области, като всяка област ще има една асоциация по ВиК и един оператор.
От друга страна, опозицията изрази силна критика. Мартин Димитров от „Демократична България“ определи мярката като квази-данък, а други критици предупреждават, че законът е „недоносен“ и може да намали конкуренцията в сектора. Най-сериозни притеснения има за това, че таксата може да натовари домакинствата с нов разход, който невинаги има реално покритие.
Проблемът ще бъде най-осезаем за собствениците на имоти, които не се използват постоянно – например вили и селски къщи. Те ще трябва да плащат фиксираната такса, независимо че не ползват вода редовно. Мярката може да засегне тежко и домакинства с ниски доходи, както и тези, които всяка година се оказват на воден режим. Следователно, опозицията критикува мярката като квази-данък, натоварващ собствениците на имоти, които не се ползват постоянно.
Критиците предупреждават, че без ясна методика, ефективен контрол и адекватна социална защита, новата такса може да се превърне в допълнителен източник на недоверие на хората към държавата. За да бъде приета справедливо, регулацията трябва да гарантира, че общата цена на водата няма да се покачва, а просто ще бъде разделена на две компоненти.
