Парламентът преодоля ветото на Радев: ДАНС вече ще има нов ред за избор на председател и разширени правомощия на КЗК
Народното събрание преодоля президентското вето върху промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, приемайки повторно измененията, които прехвърлят избора на председателя на ДАНС от президента към парламента. Освен това бяха приети окончателно промени в Закона за защита на конкуренцията, които разширяват правомощията на КЗК да извършва проверки на място и въвеждат нови механизми за борба с картелите, съгласно препоръките на ОИСР.
Народното събрание (НС) отхвърли президентското вето върху промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Депутатите приеха повторно измененията на второ четене. Гласуването приключи със 127 гласа „за“, 92 „против“ и един „въздържал се“.
Президентът Румен Радев върна промените за ново обсъждане на 14 октомври 2025 г. Държавният глава мотивира ветото си с необходимостта от обективна оценка на кандидатите и избягване на политическа зависимост при назначаването на ръководителите в службите за сигурност. Въпреки тези аргументи, парламентът преодоля ветото, прехвърляйки ключови правомощия.
С приетите изменения се променя редът за избор на ръководството на ДАНС. Досега ръководителят на службата се назначаваше с указ на президента. Оттук насетне председателят на ДАНС ще се избира от Народното събрание по предложение на Министерския съвет. Освен това се увеличава броят на заместниците на председателя — те стават трима, вместо досегашните двама. Поддръжниците на промяната смятат, че новият ред ще повиши парламентарния контрол и ще гарантира по-голяма прозрачност, докато критиците изразяват загриженост относно потенциалното реполитизиране на процеса по назначаване.
Нови правомощия за Комисията за защита на конкуренцията
Народното събрание прие окончателно на второ четене и промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Тези изменения са свързани с разширяване на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и отразяват препоръките на Комитета по конкуренция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), дадени в рамките на преговорния процес по присъединяването на Република България.
КЗК вече ще може да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи. Този механизъм е подобен на проверките, които се извършват в санкционните производства. Законодателите предвидиха строг контрол: проверки на място се извършват само след съдебно разрешение на Административния съд – София област, което подлежи на инстанционен съдебен контрол пред Върховния административен съд.
Парламентът реши, че КЗК ще има право да използва и външни експерти за целите на конкретни производства, включително по време на проверките на място. Когато се касае до проверки на място, ангажираните експерти ще бъдат единствено компютърни специалисти, чиято роля е ограничена до изпълнението на технически задачи.
Нови процедури и достъп до данни
Със законопроекта се въвеждат и няколко нови процедури за повишаване на ефективността на КЗК. Една от тях стартира по искане на ответна страна в производството, която е готова доброволно да признае своето участие в картел. Друга ключова промяна е въвеждането на т.нар. механизъм „call-in option“. Той дава право на КЗК да иска уведомления при вече сключени концентрации, ако общият оборот на двете предприятия надвишава 25 милиона лева, като това трябва да стане в срок до шест месеца от датата на сделката.
Предвидено е и изменение в Закона за електронните съобщения. То създава възможност КЗК да получава данни от предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато това е необходимо за нуждите на производствата по ЗЗК. Между първо и второ четене беше прецизирано, че достъпът ще бъде само до трафичните данни във връзка с IP адреса.
