Парламентът поема избора на шеф на ДАНС, връщат модела от 2013 г.
Депутатите обсъждат законови промени, с които изборът на шефове на ДАНС, ДАР и ДАТО да се извършва от парламента, а не с указ на президента. Промяната е провокирана от отказа на Румен Радев да назначи Деньо Денев и възражда спорния модел от 2013 г., довел до избора на Делян Пеевски.
Народното събрание започна обсъждане на първо четене на законови промени, които драстично променят начина за избор на ръководителите на ключови служби за сигурност. Предложението, внесено от ГЕРБ-СДС, БСП и „Има такъв народ“, предвижда шефовете на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) да се избират от парламента по предложение на Министерския съвет.
Досегашната процедура изискваше правителството да предложи кандидат, а президентът да издаде указ за неговото назначаване. С предложените изменения на практика се премахва ролята на държавния глава в този процес, което му отнема възможността да налага вето върху номинациите.
Искрата за промяната пламна след като президентът Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на предложен от кабинета Деньо Денев за председател на ДАНС. Този отказ създаде институционално напрежение и мотивира управляващите да потърсят начин за заобикаляне на президентската институция. Според вносителите, целта е да се избегнат бъдещи блокажи и да се гарантира, че правителството може да работи с ръководители на служби, на които има доверие.
„Необходимо е да се прекрати възможността за институционален блокаж. Изборът на ръководители на службите за сигурност е отговорност на изпълнителната и законодателната власт, които носят пряка политическа отговорност пред гражданите.“
— Депутат от мнозинството
Критиците на промените обаче алармират, че те представляват опасно връщане към модела от 2013 г. Тогава изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС именно от Народното събрание предизвика масови граждански протести, които продължиха с месеци. Според тях, концентрирането на цялата власт в ръцете на парламентарното мнозинство създава сериозен риск от политизация на службите, които по закон трябва да бъдат независими и да работят в интерес на националната сигурност, а не на конкретна политическа сила.
Конституционалисти също изразяват притеснения, че подобна промяна нарушава баланса между властите. Ролята на президента в процеса досега се разглеждаше като важен коректив и гаранция срещу еднолични политически решения.
„Прехвърлянето на цялата власт за назначаване в ръцете на парламентарното мнозинство е тревожен сигнал. Ролята на президента е да бъде коректив и гарант за баланс, а сега този баланс се нарушава, което отваря врата за политически назначения в най-чувствителния сектор – сигурността.“
— Конституционен експерт
Дебатите в пленарна зала се очаква да бъдат разгорещени, като опозицията и президентската институция твърдо се противопоставят на промените. Решението на парламента ще покаже дали мнозинството е готово да поеме пълната отговорност за ръководството на службите, рискувайки повторение на политически кризи от близкото минало.
