Парламентът отхвърли референдума за еврото, Радев не изпрати представители
Парламентът отхвърли искането на президента Румен Радев за референдум за еврото с 81 гласа „за“ и 135 „против“. Решението дойде 27 дни преди България да влезе в еврозоната, без представители на президентството да защитят позицията си. Въпреки това, партии като „Възраждане“ и „Има такъв народ“ обявиха, че ще подадат ново искане за допитване.
Депутатите отхвърлиха провеждането на референдум. Снимка: Велислав Николов "Възраждане" разпънаха транспарант, на който пише: "Референдум за лева! Не на еврото! 23/09". Снимка: Николай Литов
Народното събрание отхвърли искането на президента Румен Радев за референдум относно въвеждането на еврото. Решението дойде само 27 дни преди България да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г. Нито един представител на президентската институция не се яви в парламента, за да защити мотивите за искането.
С 81 гласа „за“, 135 „против“ и трима „въздържали се“, депутатите блокираха провеждането на допитване по въпроса „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“. Инициативата за референдума е на партия „Възраждане“.
Дебатите в пленарната зала започнаха със закъснение. Причината беше очакването за присъствие на представители от президентството. Председателката на Народното събрание Рая Назарян е правила опити за връзка, но никой не е отговорил.
Разглеждането на президентското искане за референдум стана възможно, след като на 28 ноември Рая Назарян го разпредели на водещата Комисия по правни и конституционни въпроси. Тя го изпрати и до комисиите за прякото участие на гражданите, по бюджета и по европейските въпроси. Стандартният двумесечен срок за разглеждане изтече, което позволи директно обсъждане в зала.
Това гласуване се случва няколко седмици след решението на Конституционния съд от 18 ноември 2025 г. КС постанови, че предишната председателка на НС, Наталия Киселова, е нарушила Конституцията. Тя е отказала еднолично да подложи на гласуване президентското искане за референдум от 12 май. Магистратите подчертаха, че председателят няма право да взима решения от името на парламента. След решението на КС, Киселова заяви, че отново би взела същото решение в името на евроатлантическия път на страната.
След решението на КС, заместник-председателят на парламента Костадин Ангелов от ГЕРБ призова Румен Радев да внесе отново документите. Радев обаче отхвърли тези твърдения, заявявайки, че предложението му все още е в деловодството на парламента.
„Призовавам народните представители, ако все още имат някакво останало достойнство и някакво уважение към волята на хората и принципите на демокрацията, да отидат още днес в собственото си деловодство – мога да им помогна с входящия номер, да вземат моето предложение и мотиви, да ги внесат в пленарната зала, да ги дебатират, да гласуват и да се произнесат“, коментира президентът след решението на КС.
Дебатът в зала беше открит от Костадин Костадинов. Той определи влизането в еврозоната като „незаконно“ и „нелегитимно“. Костадинов аргументира позицията си с отхвърлянето на предишна подписка за референдум и обяви, че е подготвена нова с над 200 000 парафа.
„Този въпрос трябва да се разгледа внимателно и народът да получи конституционното си право на глас. Ако за пореден път ни отнемат правото на референдум, следващия път ще ни отнемат това на глас – ще кажат, че сме толкова тъпи и необразовани, че не трябва да гласуваме. Отнемането на това право на свободните български граждани да кажат какво искаме да се случва с финансите, е основание, ако бъдем вкарани насила в еврозоната, да бъдем извадени от тази финансова пирамида. А тези, които се изгаврят, ще бъдат съдени“, закани се Костадинов.
Съпартиецът му Ангел Славчев заяви, че България влиза в еврозоната с „фалшиви данни от НСИ“. Петър Петров от „Възраждане“ предупреди, че ако референдумът не се състои, това ще доведе до „все по-голяма ерозия и недоверие от страна на обществото“. Няколко депутати от „Възраждане“ разпънаха транспарант с надпис „Референдум за лева! Не на еврото! 23/09“, но бяха смъмрени от Рая Назарян.
Йордан Иванов от „Демократична България“ разкритикува отсъствието на представители на президента. Той го нарече „неуважение към върховния орган на България – Народното събрание“. Иванов подчерта, че провеждането на такъв референдум е противоконституционно. Той сравни влизането в еврозоната с омлет: „от яйцата може да си направиш омлет, но обратното не е възможно, най-хубавото е, че ако влезем в еврозоната, не може да излезем от нея“.
Ивелин Михайлов от „Величие“ изрази подкрепа за гласа на народа. Той обаче смята, че „когато едно Народно събрание е избрано с нелегитимни избори, когато не се взима предвид абсолютно нито един реален проблем в обществото, да си мислим, че референдумът може да мине по различен начин, отколкото минават всички други проблеми в държавата, е наивно“.
Манол Пейков от ПП-ДБ коментира, че президентът „се подхлъзва по опорките на тази партия, защото се надява да вземе техния електорат и да ги изхвърли от парламента“. Той се надява позицията на Радев за еврото да е „просто начин да си повдигне малко егото“.
Въпреки решението на парламента, на 2 декември 2025 г. депутати от „Възраждане“ и „Има такъв народ“ обявиха, че ще подадат ново искане за референдум за еврото. Председателят на Народното събрание Рая Назарян заяви, че ще разгледа всяко ново искане по процедура. Тя обаче подчерта, че въпросът за еврото е политически приключен. България вече има официална „зелена светлина“ от Европейската комисия и Европейската централна банка за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 г. Това прави евентуален референдум символичен, но непроменящ фактическата ситуация.
