Парламентът окончателно отхвърли ветото на Радев: НС поема назначаването на шефа на ДАР
На 30 октомври 2025 г. Народното събрание окончателно отхвърли ветото на президента Румен Радев върху Закона за Държавна агенция „Разузнаване“. С това решение правомощието за назначаване и освобождаване на председателя на агенцията се прехвърля от държавния глава към парламента. Президентът мотивира ветото си с опасения за политизация, докато мнозинството настоява за по-голям демократичен контрол.
Народното събрание (НС) окончателно отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР). С решението си от 30 октомври 2025 г. парламентът повторно прие текстовете на второ четене.
Правомощието за назначаване и освобождаване на председателя на ДАР вече официално преминава от президента към Народното събрание. Тези промени бяха приети първоначално на 10 октомври, но бяха блокирани от държавния глава, който наложи вето върху ключовите разпоредби.
Гласуването в пленарна зала показа ясно мнозинство. Промените в Закона за ДАР бяха подкрепени от 126 депутати, докато 86 гласуваха „против“, без да има въздържали се. Това позволи на парламентарното мнозинство да надделее над президентското вето.
Мотивите на президента: Опасност от политизация
Президентът Румен Радев мотивира ветото си с опасения относно независимостта на разузнавателната агенция. Според него прехвърлянето на правомощията за назначаване и освобождаване на председателя към НС може да политизира процеса.
Радев изрази опасения, че ръководителят на агенцията може да стане зависим от променливи парламентарни мнозинства. Тази зависимост, според държавния глава, застрашава обективността и независимостта на ДАР. Президентът подчерта, че целта трябва да бъде гарантиране на избор, подлежащ на оценка от независим орган, което да повиши общественото доверие.
Аргументите на мнозинството и допълнителните промени
Парламентарното мнозинство, включващо партии като ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и „Има такъв народ“, подкрепи повторното приемане на текстовете. Техните аргументи бяха фокусирани върху необходимостта от по-голяма прозрачност и демократичен контрол върху назначаването на ръководството на агенцията.
Освен ключовата промяна в органа по назначаване, законът въвежда и промени в структурата на ръководството. Новите текстове предвиждат председателят на ДАР да има вече трима заместници, вместо досегашните двама.
С отхвърлянето на ветото, промените в Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ влизат в сила, като Народното събрание поема пряката отговорност за избора на ръководството на агенцията.
