Парламентът одобри окончателно втория удължителен закон за бюджета

Народното събрание прие окончателно втория удължителен закон за държавния бюджет. Депутатите гласуваха на второ четене удължаване на финансовата рамка за 2026 година. Този акт осигурява функционирането на държавата до приемането на редовен закон за бюджета. Решението обхваща бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Първоначалното гласуване на закона премина със 174 гласа „за“ и 23 гласа „против“ от парламентарната група на „Възраждане“. Срокът за предложения между двете четения беше съкратен на три дни.

Вторият удължителен закон ще действа до приемането на редовен бюджет от парламента. Това решение е належащо за непрекъснатост на държавните разплащания в страната. Предходното удължаване на разходите изтича на 31 март 2026 година. Новата финансова рамка гарантира средства за заплати, пенсии и провеждането на изборите на 19 април. Законът премина успешно и през бюджетната комисия преди днешното пленарно заседание.

Най-острите спорове в пленарната зала предизвикаха разходите на българските общини. Местните власти вече имат право да разполагат свободно със своите собствени приходи. Те могат да използват и натрупаните преходни остатъци по своите бюджети. Финансовият министър Георги Клисурски представи конкретни данни за тези средства пред народните представители.

„Към 31 декември 2025 година преходните остатъци на общините възлизат на 1 милиард и 120 милиона евро, от които за местни дейности 582,6 милиона евро и за държавни дейности – 537,5 милиона евро“

Общините получиха право да трансформират капиталови разходи в текущи разходи за своите нужди. Министър Клисурски изрази категорично несъгласие с тази нова законова възможност. Според него това крие рискове за дългосрочните инвестиционни проекти в българските региони. Той даде пример с изграждането на важна образователна инфраструктура.

„Сега общините ще имат възможност тези средства, които са предвидени по принцип за изграждане на нова детска градина, ако прецени кметът, да стопират целия проект за новата детска градина например и да се закърпят 200-300 метра дупки на някакъв път“

Държавата може да поеме нов заем до 3,26 милиарда евро за европейски поръчки. Тези средства са предназначени за участие в общи поръчки за отбранителната индустрия на Европейския съюз. Депутатите одобриха и използването на механизма SAFE за допълнително финансиране в сектора на националната отбрана. Йордан Цонев (ДПС-Ново начало) подчерта, че не става въпрос за пробиване на 3% дефицит. Според него това са належащи разходи при очакван редовен бюджет чак през месец юни.

Парламентът одобри държавни гаранции за „Булгартрансгаз“ на стойност близо 92 милиона евро. Тези гаранции ще покриват заемни споразумения на енергийното дружество до приемането на редовен бюджет. Важността на финансовата гъвкавост за общините беше защитена от Васил Вълчев (ПП-ДБ). Той посочи, че парламентът не е успял да приеме редовен бюджет навреме.

Депутатите отхвърлиха предложението на „Има такъв народ“ за драстично намаляване на партийната субсидия. ИТН настояваха тя да стане 1 лев на глас за всяка политическа сила. Зам.-председателят на парламентарната група Станислав Балабанов отправи критики към ПП-ДБ за липсата на подкрепа. В същото време някои закони по Плана за възстановяване и устойчивост останаха без разглеждане. Липсата на кворум спря работата по текстовете за лобизма, което доведе до техния фалстарт.