Парламентът обсъжда квоти за равнопоставеност 33% и промени в киберсигурността
Парламентът започна заседанието си с продължение на първото гласуване на промени в Закона за равнопоставеност, които въвеждат квота от минимум 33% за по-слабо представения пол в директорските бордове на публичните дружества до 30 юни 2026 г. Депутатите обсъждат също изменения в Закона за киберсигурност, целящи правна интеграция с европейските норми, както и промени в Закона за адвокатурата. Очаква се и ратификация на заемно споразумение с Банката за развитие на Съвета на Европа.
Народното събрание продължава с първото гласуване на ключови промени в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Законопроектът, внесен от Министерския съвет, цели да подобри баланса между половете сред директорите на дружествата, регистрирани на фондовата борса.
Тези мерки са задължителни съгласно европейските изисквания. Вносителят посочва, че крайният срок за транспониране на съответната европейска директива вече е изтекъл – на 28 декември 2024 г.
Постигането на по-балансирано представителство в управителните органи на публичните дружества се очаква да повлияе положително на икономиката като цяло. Законът въвежда минимални изисквания под формата на насърчителни мерки, които се вписват в рамката на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г.
Законопроектът въвежда количествена цел: представителството на по-слабо представения пол трябва да бъде не по-малко от 33% от всички директорски позиции. Предвидените конкретни стойности на необходимия целеви брой директори не трябва да превишават 49%.
Определен е и конкретен срок за постигане на тази цел – 30 юни 2026 г.
За да се повиши прозрачността, промените въвеждат и изисквания за публичност. Тази информация ще бъде оповестявана чрез декларациите за корпоративно управление, което засилва контрола върху представителството по пол.
В дневния ред на депутатите е включено и второ гласуване на измененията в Закона за киберсигурност. Основната цел на тези промени е да се обезпечи правната интеграция на българската киберсигурност с европейската, включително чрез въвеждане на подобрени европейски изисквания за оценка на риска.
Конкретната цел е да се запълнят констатираните празноти и да се отстранят несъответствията в действащото законодателство. Въвеждат се нови правила за капацитета за оценка на риска, докладването на инциденти и тестването. Фокусът е и върху повишаване на осведомеността, тъй като киберинцидентите и липсата на адекватен отговор могат да застрашат стабилността както на публичните, така и на частните субекти.
В рамките на комплексен законодателен подход, Народното събрание ще разгледа на първо четене и законопроекти за изменение на Закона за адвокатурата. Те са внесени от Министерския съвет, както и от парламентарните групи „Продължаваме промяната-Демократична България“ и „Възраждане“, което показва разнообразие от подходи по темата.
Предвидено е също първо четене на промени в Закона за пазарите на финансови инструменти.
Освен вътрешното законодателство, НС се очаква да ратифицира Рамково споразумение за заем между Банката за развитие на Съвета на Европа и Република България. Предстои и ратификация на Механизъм за съфинансиране на програми, които се финансират от Европейския социален фонд.
