Парламентарната комисия отхвърли законопроект за психичното здраве

Парламентарната комисия по здравеопазване отхвърли законопроект за изменение на Закона за здравето в частта за психичното здраве. Предложението, внесено от Стела Николова („Продължаваме промяната-Демократична България“) и група народни представители, получи три гласа „за“, два „против“ и 12 „въздържал се“.

Законопроектът е базиран на препоръките на Комитета против изтезанията и човешкото и унизително отношение. Той включва също предписанията на омбудсмана и националния превантивен механизъм. Основната цел е да се направи първа крачка към европейска грижа за пациентите с психични заболявания, особено предвид зачестилите случаи на починали в психиатрични болници. Прочетете повече за проблемите в психиатриите.

Въпреки отхвърлянето в комисия, законопроектът вече е преминал първо четене в пленарна зала със 148 гласа „за“. Това подчертава широката подкрепа за необходимостта от промени, но и съществените разногласия относно конкретните предложения.

Министерството на здравеопазването изрази принципна подкрепа за засилване на съдебния контрол върху задължителното настаняване и лечение. Подкрепя се и създаването на по-добри възможности за интеграция на пациентите. Министърът на здравеопазването в оставка доц. Силви Кирилов обаче изрази притеснения:

Притеснението ни е относно неяснотата на предвиденото участие на неправителствени организации в предвидените общински комисии по психично здраве, както и относно предвидените функции за наблюдение на лечението на пациентите от страна на тези комисии.

Той подчерта, че психиатричното лечение е изцяло в компетентността на лекуващите лекари.

Министерството подкрепя също отпадането на националния регистър на лица с психични разстройства поради неговия дискриминационен характер. Предлага се въвеждане на алтернативен ред за установяване на психичното здраве чрез медицински документи.

Принципна подкрепа за законопроекта е изразена и от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и НЗОК. Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски заяви, че касата подкрепя всякакви инициативи за подобряване здравето на уязвимите групи. Институцията на омбудсмана също подкрепя законопроекта, но Катя Христова, началник на кабинета на омбудсмана, подчерта необходимостта от

много по-ясно законово да бъде регламентиран редът за налагане на временните мерки по отношение на психично болните лица.

Експертният съвет по психиатрия и Българската психиатрична асоциация споделят необходимостта от актуализиране на закона. Проф. Вихра Миланова от Експертния съвет обаче посочи, че

редица предложения са формулирани без достатъчно отчитане на клиничната специфика на психиатричните заболявания, особеностите на лечение при острите състояния и реалните възможности на лечебните заведения.

Проф. Георги Ончев от Българската психиатрична асоциация оспори предложението за ролята на психотерапевт и свещеник в затворена институция при тежки мозъчни заболявания поради липса на научни доказателства. Той също така критикува идеята за задължителна аутопсия на починал в психиатрично заведение без близки, виждайки в това

презумпция за априорна виновност.

Д-р Цветеслава Гълъбова, член на Сдружението на служителите на държавните психиатрични болници, заяви:

Психиатрите не сме гледачки, а сме полагали клетва, лекуваме по утвърдени правила и психиатрията е медицинска специалност. Против сме предлаганите законови промени, нужна е промяна, но с участие на професионалистите.

Тя подчерта, че проблемите са много, но няма да се решат чрез „сатанизиране“ на психиатрите. Вижте още за ангажимента за реформа на психично-здравната грижа.

Александър Симидчиев от ПП-ДБ предложи създаването на общ законопроект и работна група с участието на всички заинтересовани институции. Проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС обаче заяви, че няма да подкрепи законопроекта, тъй като той не отразява консенсусните текстове от предишна работна група и е допълнен с противоречивия текст за аутопсиите.

Георги Георгиев от „Възраждане“ акцентира върху липсата на средства за психиатричните заведения и ниското възнаграждение на кадрите. Той посочи, че вместо необходимите 10 млн. лв., са отпуснати само един милион. „Възраждане“ също така не подкрепя намесата на неправителствени организации „там, където не им е работа“.

През последния месец са регистрирани 5 тежки случая в психиатричните болници, което допълнително подчертава системните проблеми в системата. Законопроектът предвиждаше право на пациентите с психични заболявания да ползват услуги на психотерапевт, юрист и свещенослужител, както и създаване на Комисии за психично здраве към общинските съвети. „Демократична България“ настоява за добавяне на 63 млн. лв. в бюджета за психично здраве. Стела Николова предложи създаването на временна парламентарна комисия за проверка на качеството на психиатричната грижа и правата на пациентите.