Парламентарната бюджетна комисия одобри удължителния закон за бюджета на фона на протести и политически дебати

Бюджетната комисия в парламента одобри удължителния закон за държавния бюджет. Решението беше взето с 13 гласа „за“, 4 „против“ и 1 „въздържал се“. Този акт урегулира държавните плащания за следващите три месеца. Министерският съвет в оставка внесе проекта, аргументирайки се с нуждата от гарантиране на стабилността на държавата и плащанията през 2026 година.

Приемането на удължителния закон предизвика остра реакция от страна на синдикатите. Президентът на КНСБ, Пламен Димитров, заяви, че около 1 милион души ще бъдат пряко засегнати от него. Синдикатите настояват да се приеме вторият вариант на бюджета за 2026 година, по който е била постигната договореност с бизнеса и правителството преди неговата оставка. Работодателските организации също подкрепят идеята редовно правителство да създаде редовен бюджет.

„Както искате го коригирайте, каквото искате го правете, ние се опитахме да кажем – вкарайте го поне в зала, за да знаят тези 470 – 500, 1 млн. души на кого да благодарят и на кого да не благодарят, нали отиваме на избори“, заяви Димитров, цитиран от БНТ.

Според Закона за публичните финанси, удължителният закон позволява на държавата да харчи толкова, колкото е разходвала за същия месец през изминалата година, но само до размера на събраните приходи. Министерството на финансите категорично заяви, че през удължителния закон няма как да се увеличат заплати или други социални плащания. Изключение правят заетите на минимална работна заплата, за които е регламентирано, че достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани.

Председателят на бюджетна комисия, Делян Добрев от ГЕРБ-СДС, се обърна към представителите на опозицията в лицето на Асен Василев и Мартин Димитров от ПП-ДБ. Той попита дали ще подкрепят този вариант на бюджет в пленарна зала. Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, също изрази загриженост.

„Ситуацията обаче е много критична и аз в никакъв случай не настоявам да се правят някакви недопустими компромиси. Въпросът е да намерим пътя да свършим тази работа сега, защото оттук нататък всичко, което ще се случва, ще е по-лошо“, каза Димитър Манолов.

Асен Василев от ПП-ДБ обясни гласуването си „против“.

„Гласувахме „против“ и не виждаме причина да сменим този си глас. Този бюджет върви с фискално-структурен план, който е нотифициран в Брюксел. Този фискално-структурен план предвижда увеличаване на данъчноосигурителната тежест през 2027-2028 г.. Това е против политиките, които ние смятаме, че трябва да се следват, и против политиките, които сме следвали между 2021-а и 2024-та година“, заяви Асен Василев.

Финансовият министър в оставка, Теменужка Петкова, отговори на обвиненията. Тя посочи решение на Министерския съвет от 6 ноември 2023 г., което предлага увеличаване на данъците.

„Не е хубаво да се заблуждават хората. Разбирам каква е вашата цел. До голяма степен вие си я постигнахте — изкарахте хората на улицата, обяснихте колко е лош бюджетът. Обяснихте, че е заложено увеличаване на данъците. Ето ви едно решение на Министерския съвет, господин Василев, номер 783 от 6 ноември 2023 г., с което вие предлагате увеличаване на данъците“, заяви финансовият министър Теменужка Петкова.

Удължителният закон може да остане в сила само за три месеца. Ако Народното събрание не приеме редовен бюджет за 2026 година дотогава, ще се наложи ново одобрение за удължаване. Това подчертава необходимостта от бързо формиране на редовно правителство и приемане на пълноценен бюджет, за да се избегнат повторни продължения и да се осигури предвидимост за икономиката и обществото.