Парламентарен дебат за Холокоста: Политическите сили в спор за уроците на историята и съвременния национализъм

Българските политически партии отбелязаха Деня на Холокоста с декларации в парламента, влизайки в остър спор за ролята на националните държави и съвременния език на омразата.

Парламентарен дебат за Холокоста: Политическите сили в спор за уроците на историята и съвременния национализъм

Снимка: БТА

Време за четене: 2 мин. 28 януари 2026

Българският парламент почете Международния ден за възпоменание на Холокоста с поредица от декларации, които провокираха сблъсък на интерпретации за миналото и настоящето. Народните представители изразиха почит към жертвите на хитлерофашисткия режим, но използваха трибуната и за остри политически послания относно възхода на национализма и състоянието на съвременна Европа.

Йорданка Фандъкова от ГЕРБ-СДС откри дебатите, като подчерта, че този ден принадлежи на моралната съвест на човечеството. Тя осъди мракобесната идеология, превърнала човешкия живот в число и категория.

„Да помним означава да не мълчим, означава да не оправдаваме, означава да не свеждаме трагедията до символ подобен за момент не съпричастност защото за съжаление и днес сме свидетели на нестихваща омраза на разделение на език, който отново обезчовечава. Това прави паметта не завършена акт а непрекъснато задължение холокостът не трябва да бъде просто отбелязан той трябва да бъде непременно осмислен за да не се повтори.“

Божидар Божанов от ПП-ДБ постави акцент върху опасностите от крайния популизъм. Според него съвременните призиви за „Европа на националните държави“ крият риск от повторение на историческите грешки, тъй като антисемитизмът е все още жив и започва именно с дехуманизация на политическия опонент.

„Урок от миналото е, че национализма във всичките му форми, независимо дали е основан на расови или класови мотиви, той води до война. Най-големите ужаси в историята на човечеството са именно мотивирани по този начин научен или са уроците на миналото мнозина днес казват че искат отново Европа на националните държави.“

В отговор Костадин Костадинов от „Възраждане“ защити концепцията за независими държави и направи паралел с 1941 г., твърдейки, че тогавашната „Обединена Европа“ е марширувала към Москва. Той изрази възмущение от приравняването на националните държави към нацистките режими.

Наталия Киселова от „БСП-Обединена левица“ напомни, че лагерът Освиенцим-Биркенау е освободен от Червената армия на 27 януари 1945 г. Тя предупреди, че днес „кафявите идеи“ се утвърждават тихо през езика на омразата.

„Днес по улиците на европейските градове рядко маршируват хора с кафяви униформи, кафявите идеи обаче се утвърждават тихо, неусетно, умешени в голямото бръщолевене, което заличава границата между жертви и палачи. Фашизмът е най-чудовищната политическа доктрина която човечеството създаде.“

В глобален контекст, ООН обяви темата за 2026 г. като „Памет за Холокоста в името на достойнството и правата на човека“. Този фокус ще бъде в основата на образователните програми на световната организация, целящи да противодействат на изкривяването на историческата истина. Междувременно в Русия през януари 2026 г. стартира мащабната инициатива „Неделя на паметта“, която за първи път придобива широк международен обхват.

Въпреки глобалните усилия за обединение, историческата памет остава обект на дипломатическо напрежение. Руските представители не са канени на официалните церемонии в Полша вече пета поредна година, което предизвиква критики от страна на Москва относно политизирането на трагедията. Холокостът е отнел живота на около 6 милиона евреи, което представлява почти 60% от еврейското население на Европа по онова време.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *