Паралелна икономика в Иран: Властта на привилегированите

Иран е изправен пред тежка финансова криза. Националната валута – риалът, достигна историческо дъно, обезценявайки се рязко от началото на годината. Това подхранва нарастващо недоволство срещу режима на Ислямската република. На фона на тези събития, ирански правителствен чиновник заявява, че Революционната гвардия скоро ще влезе в градовете, за да потуши нарастващите протести. Интернетът в страната е изключен за над 12 часа, което е свързано с ескалацията на ситуацията. Масови протести продължават поради обезценяването на валутата и скока в цените.

Въпреки икономическите трудности, едно съсловие в Иран остава недосегаемо за финансовите проблеми. Това е Революционната гвардия, създадена след революцията от 1979 г. Тя е призвана да защитава режима от вътрешни и външни заплахи. В йерархията на Ислямската република, над Гвардията стои единствено аятолахът. Нейната численост е около 125 хиляди души. За иранците обаче Гвардията отдавна е много повече от военна структура. Тя е мрежа, проникнала във всички сфери на иранския живот, включително икономиката.

Икономическите правомощия на Революционната гвардия се разширяват значително по време на Ирано-иракската война през 80-те години. За възстановяване на страната е създадено инженерно крило към Гвардията. То се превръща в основна компания-изпълнител за строителни и развойни проекти. С годините Гвардията навлиза в петролния и газовия сектор, инфраструктурата, транспорта, минното дело и логистиката. Твърди се, че гвардейците притежават пристанища и дори собствени болници. Революционната гвардия е прехвърлила 1 милиард долара чрез британски криптовалутни борси, за да заобиколи международните санкции.

Санам Вакил, директор на програмата за Близък изток и Северна Африка в „Чатъм Хаус“, коментира:

Иранците живеят в икономическа криза, подхранвана от корупция и лошо управление от доста време. Това, разбира се, се изостря и от санкциите. Но протестите, които започнаха като икономически, бързо прераснаха в политически. И това е така, защото в основата на икономическото недоволство има фундаментални политически пукнатини в системата.

Ислямската република определя икономическата си система като „смесена пазарна икономика“. Но достъп до стабилен валутен курс имат само определени кръгове. Те получават и големите държавни поръчки, както и приходите от петрола. Резултатът е създаването на две паралелни икономики. Едната е за обикновените граждани, където действат твърди закони и международните санкции се усещат силно. Другата е икономика, контролирана от военните. В богатата на петрол страна през последните седмици иранците трябва да живеят със 7 долара на ден. Иран губи около 20% от потенциалните приходи от нефт (около 5 млрд. долара годишно) поради разходи за заобикаляне на санкциите. Иранският риал се е обезценил почти 20 хиляди пъти за около 50 години. Разследване на Ройтерс отпреди 12 години изчисли богатството на фамилията на аятолах Хаменей на близо 95 милиарда долара.

Икономическият модел в Иран се нарича „икономика на съпротивата“ (ехтесад-е мукобати), кодифициран през 2014 г. от аятолах Хаменей. Реформистите в иранския политически елит се борят повече от 20 години срещу консолидацията на властта от Революционната гвардия.