Парадоксът на щастието: България е най-нещастна в ЕС, но с най-малко самоубийства
Въпреки че България е класирана като най-нещастната нация в ЕС (85-о място), тя има един от най-ниските проценти на самоубийства, което поставя под въпрос методологията на класацията. Основните причини за ниския индекс се коренят в институционални проблеми като най-високата възприемана корупция и най-ниската социална подкрепа в Съюза, както потвърждават актуалните доклади от края на 2025 г.
Музиканти свирят на метростанция "Сердика". СНИМКА ЙОРДАН СИМЕОНОВ
Според Световния доклад за щастието (World Happiness Report), България продължава да заема незавидното 85-о място от общо 146 държави и остава най-нещастната нация в Европейския съюз. Това поставя страната ни дори след държави като Беларус. Въпреки тази статистика обаче, твърдението, че българите са най-депресираните, се опровергава от други, по-обективни показатели.
Един от най-големите парадокси е свързан със статистиката за самоубийствата. В класацията по брой самоубийства на 100 000 души, България е на 7-о място сред държавите с най-малко такива случаи в ЕС. Зад нас остават редица страни с висок стандарт и уж по-щастливи общества като Дания, Германия, Франция, и дори Швейцария. Още по-фрапиращ е примерът с Финландия, която е №1 в класацията за щастие, но регистрира около 50% повече самоубийства на 100 хиляди души спрямо България. Това повдига въпроса дали Индексът за щастие измерва реалното емоционално състояние, или по-скоро институционалните и икономическите рамки.
Шестте критерия, които спъват България
Индексът на Световния доклад за щастието се базира основно на самооценката на живота, получена от Световната анкета на „Галъп“ (Gallup World Poll). Тази оценка е обвързана с шест ключови критерия: Брутен вътрешен продукт на глава от населението; Социална подкрепа; Очаквана продължителност на живота в добро здраве; Свобода на човека да взема решения; Щедрост; и Възприятия за корупция.
Именно в институционалните показатели се корени изоставането на България. През ноември 2025 г. Европейската комисия публикува доклад, който потвърждава, че България има най-ниския индекс на социална подкрепа и най-високи нива на възприемана корупция сред страните членки на ЕС. Допълнителни данни от Gallup World Poll (октомври 2025) сочат, че българските граждани оценяват най-ниско свободата си да вземат решения за живота си в сравнение с останалите в Съюза.
Институционален срив и липса на реформи
Експерти от Европейския парламент свързват ниските резултати на България в индексите за щастие пряко със слабата институционална вяра и липсата на реформи. Тези проблеми са дълбоки. България не е предприела действени мерки срещу назначенията на „свои хора“ в целия държавен апарат. Историческите пороци от времето на маниакално глупавата масова приватизация, довела до присвояване на значителна част от индустрията, продължават да тежат.
Липсата на държавна визия се вижда и в инфраструктурата. През последните 15 години България е построила над 2 пъти по-малко магистрали от Сърбия и над 3 пъти по-малко от Северна Македония, което е парадоксално, тъй като Сърбия построи своята част до българската граница доста по-рано. Също така, състоянието на здравеопазването беше ярко илюстрирано по време на пандемията, когато България регистрира един от най-високите проценти починали от COVID спрямо заразените в света.
Образованието също страда от проблеми – продължава поддържането на твърде много студенти в специалности, които слабо се търсят след завършване. Освен това, държавата не предприема мерки срещу плащането на скъпо висше образование (като например обучението на лекар, което надхвърля 50 000 лв. годишно) за хора, които след това работят в чужбина и „ограбват България“.
В допълнение към всичко това, демографският колапс се задълбочава, като населението вече е под 6,5 милиона. Обратно в България се връщат предимно пенсионери, които харчат пенсиите си, натрупани в чужбина, тъй като тук животът е по-евтин, но те се превръщат в бреме за здравеопазването и държавата.
Предприемачески дух срещу институционална тежест
Проблемът за липсата на щастие не е в предприемаческия дух на българите. Българските фирми осъществяват успешен бизнес в много чужди държави. Софтуерните ни компании бележат забележително развитие, а в зърнодобива е постигната висока степен на автоматизация, което води до наистина високи добиви. Това показва, че българите са инициативни хора, но институционалните слабости и корупцията продължават да спъват общото благоденствие и усещането за щастие.
