Парадоксът на хладилника: Българинът изхвърля 93 кг храна годишно, въпреки високите цени
Въпреки високите цени, българинът продължава да изхвърля огромни количества храна, като през 2025 г. тази цифра достига 93 кг на човек годишно. Тревожният ръст се потвърждава и от данните на хранителните банки, които отчитат над 51% увеличение в количеството спасена храна, което индикира сериозно нарастване на общото разхищение. Отговорността е споделена между потребители и търговци, като целта на ЕС е да намали отпадъците с 10% до 2030 г.
Тъпчем хладилника, все едно ще живеем 100 години, а после хвърляме.
„Тъпчем хладилника, все едно ще живеем 100 години, а после хвърляме“ – това е заглавието на коментара, който стана втори по популярност през изминалата седмица, събрал над 57 000 прочитания. Коментарът поставя в центъра на вниманието тревожната тенденция на разточителство в България, която продължава да расте въпреки общото недоволство от високите цени на хранителните продукти.
Статистическите данни показват ясна картина на проблема: докато средностатистическият европеец изхвърля около 130 кг храна годишно, българинът остава малко под тази граница, но с шокиращо голямо количество – 93 кг храна годишно. През 2025 г. се отчита, че тази родна разточителност не е за подценяване, тъй като се наблюдава устойчив ръст на разхищението спрямо предходни години, което е сигнал за нарастващ проблем.
Парадоксално, дори високите цени в магазините не спират потребителите да пълнят кошниците си с честия аргумент „абе да има“. Този мотив води до препълване на хладилниците и впоследствие до изхвърляне на големи количества годни продукти. Най-често на боклука отиват продукти с по-кратък срок на годност и дълъг производствен цикъл, като хляб, печива, пресни плодове и зеленчуци, както и мляко и млечни произведения.
Проблемът вече е достигнал институционално ниво в Европа. Европейският парламент си е поставил амбициозна цел – да намали хранителните отпадъци с до 10% до 2030 г., демонстрирайки сериозен ангажимент към темата. Освен това, държави като Франция дават положителен пример. Франция стана първата държава в света, която въведе закон, задължаващ супермаркетите да даряват непродадените си храни на благотворителни организации и хранителни банки, превръщайки се в модел за ефективна политика срещу отпадъците.
В България, активността на хранителните банки нараства. През настоящата година (2025) се отчита над 51% увеличение в теглото на спасената храна. Макар това да показва по-голяма активност и ефективност на организациите, то също така е тревожен индикатор за значителния ръст на разхищенията в страната.
Отговорността за справяне с този проблем е споделена. Големите вериги предприемат различни кампании за спасяване на храни, но основната топка остава в полето на потребителите. За да бъде овладяна родната разточителност, е необходимо всички ние да спрем да пълним хладилниците си като невидели, сякаш ще живеем до XXII век, и да планираме покупките си по-разумно.
