Папа Лъв XIV и Румен Радев обмислят покана за Съвета за мир на Тръмп, България в политически спор

Папа Лъв XIV е сред световните лидери, поканени от американския президент Доналд Тръмп да се присъединят към новосъздадения Съвет за мир за Газа. Новината беше съобщена от ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин. Главата на Римокатолическата църква, известен като първият американски папа и критик на някои от политиките на Тръмп, в момента обмисля поканата.

„Папата е получил покана и обмисляме какво да направим“, каза той пред журналисти. „Смятам, че ще е необходимо малко време за обмисляне, преди да дадем отговор.“

Първоначалната цел на Съвета беше прекратяване на конфликта в ивицата Газа. Тръмп обаче заяви, че органът ще има много по-широк обхват, насочен към разрешаване на конфликти в световен мащаб. Понтификът, който проявява силен дипломатичен стил от встъпването си в длъжност през май миналата година, многократно е осъждал условията в Газа. Лидерът на 1,4 милиарда католици рядко се присъединява към международни съвети, въпреки че Ватиканът разполага с обширна дипломатическа служба и е постоянен наблюдател в ООН.

Създаването на Съвета за мир е част от втория етап на мирния план на Тръмп за Газа. Той е замислен като организация за устойчив мир в конфликтни райони. Церемонията по подписване на Хартата на Съвета за мир ще се състои утре в Давос. В Изпълнителния борд на Съвета влизат седем членове. Сред тях са американският държавен секретар Марко Рубио, специалният пратеник Стив Уиткоф, зетят на Тръмп Джаред Къшнър и бившият премиер на Великобритания Тони Блеър. Българският дипломат Николай Младенов е назначен за Върховен представител за Газа в борда.

Покани за присъединяване към Съвета са отправени към 60 държави и световни лидери. Сред тях са и президентите на Русия и Беларус – Владимир Путин и Александър Лукашенко. Някои страни вече са приели поканата, докато други са реагирали с предпазливост или отказ. Израел, Саудитска Арабия, Турция, Египет, Йордания, Индонезия, Пакистан и Катар вече са приели поканата. Унгарският премиер Виктор Орбан, аржентинският президент Хавиер Милей и израелският министър-председател Бенямин Нетаняху също са сред приелите.

Ключови съюзници на Вашингтон реагираха разнопосочно. Франция категорично отказа, като президентът Еманюел Макрон подчерта ангажимента към ООН и нейния устав. Германия разглежда предложението, но канцлерът Фридрих Мерц няма да присъства на церемонията в Давос. Великобритания изрази безпокойство относно поканите към украинския и руския президенти. Канада отказа да плати входната такса от 1 милиард долара за постоянно място. Китай заяви, че ще защитава международната система с център ООН.

В България, президентът Румен Радев също получи персонална покана от Доналд Тръмп на 20 януари да представлява страната в Съвета за мир. От президентството уточниха, че поканата е получена след обявяването на неговата оставка. В отговора си до Тръмп, Радев е направил преглед на актуалната политическа обстановка в България, включително подадените оставки от правителството след протестите и собствената си оставка от президентския пост.

Това предизвика напрежение на политическата сцена у нас. От Министерството на външните работи реагираха остро, критикувайки закъснението в огласяването на поканата.

Георг Георгиев, министър на външните работи в оставка, заяви: „Задаваме въпрос, каква е причината за тази позиция на отказ от поемане на отговорност и ангажимент.“

Премиерът в оставка Росен Желязков пътува за Давос заедно с външния министър, за да обсъдят инициативата. Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски призова поканата да бъде внесена в Народното събрание за гласуване.

Папа Лъв XIV наскоро посрещна 2026 г. с призив за мир, фокусирайки се върху конфликти и страдания. Неговото решение относно поканата на Тръмп ще бъде внимателно следено от международната общност.