Озоновият слой над Южно Чили изтъня до петгодишен минимум

Озоновият слой над южната част на Чили достигна най-ниските си стойности за последните пет години. Това породи тревога сред местните власти. Районът Магалянес и Чилийска Антарктика предупреждават населението за опасно ултравиолетово лъчение. Столицата Пунта Аренас е засегната.

Според изследвания на местния университет „Магалянес“, тази зона вече попада в обсега на антарктическата озонова дупка. Феликс Саморано, директор на катедрата по математика и физика, обяснява феномена. Сезонните атмосферни процеси през пролетта в Южното полукълбо водят до изтъняване на слоя.

„Облаците, които са в стратосферата, са съставени основно от ледени кристали. Вътре в тях се съхраняват веществата, разрушаващи озоновия слой. Така че, когато пролетта започне и температурата се повиши, ледените облаци се топят и освобождават тези реактивни вещества. И започва процес на разрушаване на озоновия слой“

Това обяснение на Феликс Саморано от Университет „Магалянес“ подчертава важността на температурните промени. Местните жители предприемат сериозни предпазни мерки. Нанасянето на слънцезащитен крем с висок фактор е ежедневие. Табели с UV индекс се поставят на пристанища и обществени зони.

Увеличената ултравиолетова радиация допринася и за изменението на климата, посочва Саморано. Въпреки общото свиване на озоновата дупка, локалните пикове са опасни. Проникването на повече радиация води до допълнително топене. Това може да промени структурата на замръзналия континент.

„Колкото повече ултравиолетова радиация прониква, толкова повече тя ще бъде съпроводена и от други видове радиация. Това е друг принос към изменението на климата, а с него идва и цялото топене. И така, този замръзнал континент по-късно ще се превърне в континент, може би с друг тип структура, а не такъв, какъвто го познаваме днес“

Въпреки това, изтъняването на защитния слой е сезонно явление. Общото състояние на озоновия слой се подобрява. Озоновата дупка се смалява бавно от началото на хилядолетието. През 2025 г. озоновата дупка над Антарктида е значително по-малка. Тя е петата най-малка от 1992 г. насам. Достигна максимум от 8,83 милиона кв. мили в началото на септември. Очаква се пълно възстановяване до нивата от 1980 г. до 2040 г. за повечето райони. Това е благодарение на Монреалския протокол.