Озоновата дупка продължава да се свива: Учени от НАСА и NOAA отчитат напредък
Озоновата дупка над Антарктида продължава да се свива, като през 2025 г. е петата по големина за последните две десетилетия. Учени от НАСА и NOAA потвърждават, че международните усилия за забрана на озоноразрушаващи химикали дават резултат, въпреки че пълното възстановяване ще отнеме още десетилетия.
Озоновата дупка. ИЛЮСТРАЦИЯ: НАСА
Озоновата дупка над Антарктида продължава да намалява. През 2025 г. тя е петата по големина за последните две десетилетия. Това съобщават учени от НАСА и Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA).
Свиването е резултат от международните усилия. Забраната на химикали, разрушаващи озоновия слой, дава плодове. Основен фактор е Протоколът от Монреал от 1987 г. Този договор цели преустановяване на вредните вещества. Озоновият слой предпазва Земята от вредна слънчева радиация. Хлорните съединения го увреждат, водят до изтъняване.
Озоновата дупка достига своя максимум през септември и октомври. След това тя изчезва към края на декември. Появява се отново през пролетта в Южното полукълбо. Тази година средната ѝ големина е 18,71 милиона квадратни километра. Това е два пъти повече от континенталната част на САЩ. Учените очакват дупката да изчезне около три седмици по-рано от обичайното за последното десетилетие.
На 9 септември дупката достигна най-голямата си площ за ден. Тя беше 22,86 милиона квадратни километра. Това е с около 30% по-малко от най-голямата наблюдавана дупка. През 2006 г. средната ѝ площ е била 26,60 милиона квадратни километра.
Експертите от NOAA и НАСА подчертават, че усилията за ограничаване на озоноразрушаващите химикали са ефективни. Природни фактори като температура и атмосферна циркулация също допринасят за по-малкия размер. Новозеландски учени също потвърждават положителната тенденция. Няма значими противоположни мнения в научната общност.
След като достигнаха пиковата си стойност около 2000 г., нивата на озоноразрушаващите вещества в стратосферата над Антарктика са намалели с около една трета в сравнение с тези преди появата на озоновата дупка, обясни Стивън Монцка, старши учен в Лабораторията за глобално наблюдение на NOAA.
Озоновият слой действа като планетарен щит. Той предпазва живота на Земята от вредното ултравиолетово лъчение. Намаляването на озона увеличава риска от здравословни проблеми. Такива са рак на кожата и катаракта. Увреждат се и екосистемите. Затова Протоколът от Монреал е ключов международен договор.
Както се очакваше, наблюдаваме тенденция към намаляване на площта на озоновите дупки в сравнение с началото на века, каза Пол Нюман, старши учен в Университета на Мериленд и ръководител на екипа за изследване на озона на НАСА.
Учените предупреждават, че процесът на възстановяване продължава. Очаква се пълното възстановяване да отнеме още няколко десетилетия. Въпреки това, наблюдаваната тенденция е изключително положителна.
