Отвъд реалността: 5 български фантастични четива, идеални за есенните дни
Българската фантастична литература набира все по-голяма популярност, като млади автори създават светове, съчетаващи митология и съвременна реалност. Пет книги – от наградения роман „Лунно цвете“ до мрачния бестселър „Мамник“, са идеални спътници за есенните вечери. Жанровото разнообразие включва мистерии, етно фентъзи и антологии, фокусирани върху теми като възкресение и свръхестествени сблъсъци.
Есента трайно се настанява с променящите се цветове, дъждовете и хладните си ласки. Това е времето, когато мнозина предпочитат уюта на дома, чаша ароматно кафе или чай и, разбира се, някоя интересна книга. Сезонът предразполага към фантастично мечтание и вяра в невидимото. Днес редица съвременни български автори са готови да ни покажат светове, в които необяснимото се сблъсква с реалността.
Книгите от фантастичните жанрове набират все повече популярност на българския пазар. Все повече млади автори посягат към тях, създавайки произведения, които умело съчетават магия, свръхестествено и необяснимо по интригуващ и достъпен начин. Представяме ви пет предложения, подходящи за смели фантазьори, които търсят следващото си сезонно четиво.
1. „Случаят с третата сила“ от Цветина Цолова
Историята ни среща с Григор – напълно обикновен студент в Софийски университет. Той се нанася в нова квартира, изпълнена с причудливи книги, които сякаш настояват да останат неразлистени. Към това се добавя и един сприхав призрак. Около Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ витае странна тайна, на която Григор попада случайно. Дали е просто загадка или пророчество за края на света? В тази динамична история, изпълнена с тайни общества, призрачни клубове и добра доза сарказъм, Григор ще трябва да се справи с нещо, далеч по-трудно от семестриалните си изпити.
2. „Мръсни дни“ от Геновева Димова
Романът „Мръсни дни“ прави силен пробив, като излиза първо на английски език под шапката на едно от най-големите издателства за фантастична литература – Tor Books. Книгата е повлияна от българската митология и историята на Берлинската стена. Тя изгражда пъстър свят, представен от двата града Черноград и Белоград. Главният персонаж е Косара – черноградска вещица, която всяка година се бори с върколаци, кикимори, самодиви и други твари. Те нахлуват в света на смъртните в дните между Рождество и Йордановден, когато границата между световете изтънява.
Косара е преследвана ежегодно от Змея – Царят на чудовищата. Изтормозена от гонитбата, тя решава да избяга от другата страна на Стената – в Белоград, където няма зли създания. Готова е дори да продаде сянката си, но след провал на плановете е принудена да обедини сили с белоградския полицай Асен, за да оправи кашата, в която се е забъркала.
3. „Лунно цвете“ от Катрин Ди
Този роман запознава читателите с буйната тийнейджърка Вида, дъщеря на самодива, която не желае да има нищо общо със света на магията. Когато обаче майка ѝ е отвлечена от змея Расате, Вида е принудена да навлезе дълбоко в този страшен свят заедно със своите другари – Деница, Дима и Камен. Те преминават през планини, гори и стигат до Черно море, изплувайки от дълбините на собствените си страхове. Страниците са обитавани от познати и непознати същества като лесници, овинници, кикимори и мори, а Жар-птица изпраща тайнствени съновидения на Вида.
Освен магическия сюжет, „Лунно цвете“ разглежда проблеми, с които се сблъскват днешните тийнейджъри. Четиримата главни герои олицетворяват четири вида младежи, всеки със своите недостатъци и тайни. Романът е отличен с наградата „Кризалис“ за дебют на международния фантастичен фестивал Еврокон 2025 г. Катрин Ди започва да го пише, когато е едва на 19 години. Действието започва през септември и приключва през януари, което го прави идеално сезонно четиво.
4. Антология „Възкресения“ от авторски колектив
За тези, които искат да опознаят родната фантастична сцена, антологията е отличен избор. „Възкресения“ събира в себе си разкази от едни от най-изявените и талантливи съвременни български фантасти. Сборникът предлага жанрово разнообразие – от хорър, през научна фантастика, до етно фентъзи. Всички сюжети и стилове са обединени от една обща тема – възкресението във всичките му буквални и метафорични форми.
Сред авторите, включили се в този мащабен проект, са Благой Д. Иванов, Марин Трошанов, Емил Минчев, Васил Попов, Елена Павлова, Цветина Цолова, Милен Хальов, Мария Пеева, Андрей Велков, Александър Ненов и Димитър Цолов.
5. „Мамник“ от Васил Попов
„Мамник“ неслучайно присъства в списъка с препоръки. Със своята мрачна атмосфера, зловещи ритуали и криминална нишка, романът се превръща в едно от най-подходящите четива за сезона. Действието се развива в село Вракола по време на пандемия, където жителите са принудени да останат по домовете си. Това не интересува съществото в сенките (мамника), което примамва жертвите си с гласовете на техни близки.
Разследването е поето от Емил, настанен в старчески дом, и полицайката Божана Горнева. Случаят се заплита още повече, когато към тях се присъединява Лазар – плътеник, който има повече общо с мамника, отколкото предполагат. Романът, чиято атмосфера е подсилена от ехото на трънския диалект, е сред най-големите бестселъри от излизането си насам.
