„Оцелях, това са години, подарени от медицината“: Разказ от първо лице за живота с изкуствено сърце

В Университетската болница „Св. Екатерина“ в София лекарите водят ежедневна битка за човешкия живот. Проф. Димитър Петков и неговият екип дават надежда на пациенти с най-тежките сърдечни диагнози. Бойко Шиваров е един от тези хора. Той живее втори живот благодарение на съвременната медицина и иновативните технологии.

През 2018 година Бойко чува тежката диагноза остра сърдечна недостатъчност. Животът му се променя драстично и започва дълга борба. Бойко Шиваров получава своето изкуствено сърце точно един ден след своя 50-годишен юбилей. Това е най-големият подарък, който той е получавал някога в живота си.

„През лятото на 2024 г. ме приеха, и на 23 юли ми е рожденият ден. На 24 юли ми поставиха изкуствено сърце – подарък за юбилея ми, 50 години живот. Най-големият подарък.“

Новият живот на Бойко тежи точно 3 килограма. Устройството включва батерии и компютър, който управлява работата на помпата. Бойко носи тази „чанта с важни документи“ навсякъде със себе си. Преди операцията той не е можел да стигне дори до тоалетната без чужда помощ.

„Устройството е много удобно, компактно, малко. Много хора даже не знаят, че е изкуствено сърце, и казват: „Ти тази чанта много ли важни документи носиш със себе си?“ Казвам – важни са ми. Това са двете батерии и компютърчето, което управлява помпата. Има зарядно и две резервни. Ако този кабел се прекъсне, сърцето спира да работи.“

Близо 20 души в България живеят с изкуствено сърце към настоящия момент. Само през миналата година лекарите са поставили девет такива устройства. Проф. Димитър Петков обяснява, че Бойко страда от дилатативна кардиомиопатия. При това състояние сърцето губи способността си да изпомпва кръв към тялото.

„Той е с дилатативна кардиомиопатия – състояние, при което сърцето губи способността си да се съкращава активно и помпената функция намалява. То не може да достави достатъчно кръв на организма. Намираше се в изключително тежко състояние, почти не можеше да се движи и нямаше друга възможност – нито медикаменти, нито други устройства, които можеха да помогнат. Тогава взехме решение и поставихме изкуственото сърце.“

Медицината напредва бързо и предлага нови възможности за оцеляване. Вече се имплантират устройства от ново поколение като Heart mate III. Те са по-щадящи за организма и осигуряват по-дълъг период на оцеляване. В България само един човек е получил донорско сърце през изминалата година. Това прави изкуствените сърца единствена алтернатива за много пациенти.

„В момента тези модерни устройства осигуряват дългосрочен живот. Има пациент, който живее с такова сърце от 12–14 години.“

Към днешна дата 875 души у нас чакат за трансплантация на органи. От тях 36 пациенти се нуждаят спешно от ново сърце за оцеляване. Липсата на донори остава най-големият проблем за българската здравна система.

„Нагласата в обществото е да не се даряват органи за трансплантация. Хубаво е да се увеличи броят на донорите в България, за да може тази алтернатива да има още по-добър край за пациентите.“

Преди тежката операция на Бойко са поставени дефибрилатор и пейсмейкър. Проф. д-р Иво Петров посочва, че съвременните дефибрилатори са изключително сигурни и помагат в критични моменти. Бойко си спомня за трудните моменти, когато сърцето му е спирало.

„Почнаха мъките. Сложиха ми дефибрилатор – два пъти спира сърцето, включва се дефибрилаторът. Сложиха пейсмейкър, но пак се влошавах. Не можех дори до тоалетната да отида – прилошава ти. Като ми казаха, че нямам никакъв шанс с това сърце да продължа да живея, бях много уплашен. Най-много ме беше страх, че няма да мога да видя децата си.“

Изкуственото сърце Heart mate III е най-иновативното решение за терминална сърдечна недостатъчност. Проф. Димитър Петков наскоро имплантира такова устройство на 37-годишен мъж. В Клиниката по сърдечна хирургия към УМБАЛ „Чирков“ успешно бе опериран и 35-годишен пациент. Тези успехи показват високото ниво на българската кардиохирургия.

„Това са години, подарени от съвременната медицина и от специалистите.“

Бойко Шиваров продължава да се усмихва и да вярва в доброто. Той смята, че психическата сила е ключова за неговото възстановяване. Върши домакинска работа и се чувства почти като здрав човек.

„Прескочих трапа – как няма да се усмихвам. Проф. Петков ме издърпа от дупката, почти като здрав човек. Върша си работата вкъщи, чувствам се добре. Малко по-бавно, почивам, но живея нормално. Най-важното се случи – оцелях. Всичко останало е бонус.“

Днес Бойко гледа на живота с нови очи. Той се старае да живее пълноценно и да не мисли за болестта. Вярва, че чудесата се случват на тези, които вярват в тях.

„Гледам винаги да съм усмихнат, да виждам доброто. Не си позволявам да мисля, че животът ми е приключил. Старая се да живея така, сякаш всичко е както преди. Ако се сгромолясаш психически, няма да ти помогне никой – човек сам трябва да си помогне.“

Доверието между лекар и пациент е в основата на всеки успех. Бойко намира спокойствие в увереността на своите лечители.

„Очите на лекарите бяха надежда за мен – уверени и спокойни, че всичко ще е наред.“

Проф. Петков подчертава значението на вярата в лечебния процес. Тя помага на пациентите да преминат през най-трудните изпитания.

„Най-голямото нещо, което можеш да дадеш на човек, е вярата, че ще му помогнеш. Когато повярва той, гони го до последно.“