Отличниците от уязвимите групи: Как шест български училища пребориха статистиката на НВО

Шест български училища с ученици от уязвими групи постигнаха изключителни резултати на Националното външно оценяване (НВО). Тези деца произхождат от общности без достъп до частни уроци и сериозна подкрепа в семейна среда. Фондация „Заедно в час“ представи тези образователни институции като примери за успешна промяна на негативните тенденции. Директори и учители споделиха своите стратегии за преодоляване на социалните бариери пред образованието.

Един от най-впечатляващите примери е ОУ „Георги С. Раковски“ в село Голямо Ново, област Търговище. Преди години училището беше известно със слабите си оценки. Днес ситуацията е коренно различна и резултатите са добри. Подкрепата от ромски студенти и създаването на театрална група изиграха ключова роля за този напредък.

Учителят по български език започна да пише с тях, да споделят своите истории за доброто.Това са деца, които са с майчин език не български. Първо беше едно изречение, после стана един абзац…И така без да се усетят, без да го осъзнаят като скучно… написаха този страхотен учебник по доброта. И резултатът беше, че резултатите им на НВО бяха средни за област Търговище.

Теодора Крумова, която е програмен директор на Център „Амалипе“, подчерта значението на емоционалната обвързаност с учебния процес. Шестте отличени училища постигнаха средно 45 точки по български език и литература през 2025 година. За сравнение, други учебни заведения с преобладаващ брой ромски деца имат средно едва 28 точки. Тези резултати показват, че истинските звезди на България са именно децата, които преодоляват тежки условия.

Учениците също споделят своите амбиции за бъдещето. Ясмина от 7-и клас иска да бъде самостоятелна и да завърши образованието си. Петокласникът Беркай мечтае да стане строител със собствена фирма. Той разбира, че математиката е ключова за неговата професионална реализация.

Искам да уча, искам да си завърша училището, защото не искам да съм домакиня, искам да съм самостоятелна.

В моята професия математиката е много важна – аз искам да съм строител с фирма и да строя къщи.

Данните показват още по-високи постижения в точните науки. Средният резултат по математика за тези шест училища е 56 точки. Това е значително над средното ниво за страната, което е 43 точки. Йоханна Цветанова, учител по български език в с. Горни Дъбник, обяснява, че успехът идва чрез ангажиращи дейности.

Постига се с дейности, които ангажират истински децата. Не дейности, които са да назубриш нещо и да го възпроизведеш, а нещо, което децата да сътворят, да усетят, да докоснат… когато детето създаде нещо само, след това то ми казва: „Госпожо, може ли да го покажа на директорката, може ли всички учители да го видят.“

Изследователските данни на Център „Амалипе“ потвърждават устойчивото повишаване на успехите в такива училища. Процентът на учениците, продължаващи обучението си след основно образование, е скочил от 39% през 2010 г. до 98,34% през 2024 г. Освен това, 23,85% от завършващите дванадесетокласници в мрежата „Всеки ученик ще бъде отличник“ вече кандидатстват за висше образование.

Въпреки успехите, предизвикателствата остават сериозни. Учителите често се борят с липсата на средства за храна, дрехи и обувки. Атанас Атанасов, който е образователен медиатор и учител в село Устрем, разказва за даренията от цяла България.

Изпращат ни добри хора от цяла България дрехи, обувки и децата свикнаха, които имат повече, да донесат за свои връстници. Събираме ги в библиотеката в един кът, вземаме и нямаме мокро дете, така да го наречем.

Над 61% от училищата вече включват между 76% и 100% от своите ученици в онлайн обучение. Това е увеличение с 6% спрямо предходната година. Училището остава единственият начин за прекъсване на цикъла на бедността в райони без библиотеки и музеи. В същото време докладът „Education and Training Monitor 2025“ на ЕС предупреждава за силна социална сегрегация у нас. Според документа 53,6% от 15-годишните български ученици имат незадоволителни резултати по математика.