Откриха със скенер: Невидими мазнини в три органа съсухрят мозъка ни

Ново изследване, публикувано в престижното издание Radiology, разкрива сериозна заплаха за когнитивното здраве. Учените са идентифицирали три скрити депа на мазнини, които буквално съсухрят човешкия мозък. Тези депа се намират в панкреаса, черния дроб и между мускулните влакна.

Изследователите са използвали данни от UK Biobank, обхващащи близо 26 000 души. Резултатите показват, че скритите мазнини в органите ускоряват стареето на мозъка със средно 10 години. Този процес е особено агресивен при мъжете. При тях се наблюдава по-бързо намаляване на способността за планиране и реакция.

Механизмът на увреждане е свързан с отделянето на възпалителни молекули. Тези молекули преминават през кръвно-мозъчната бариера и атакуват префронталната кора на челния дял. Това е висшият контролен център на човешкия разум. Веднъж проникнали там, те задействат механизъм, който свива сивото вещество. Невроните губят критична маса и мозъкът физически намалява своя обем.

Бялото вещество, което служи като информационни пътища за мисълта, също страда. В него се появяват дискретни „дупки“, които забавят сигналите между клетките. Това води до разпад на координацията на разумната дейност. Хората с такива „тайни“ складове на мазнини често изглеждат слаби, но са „дебели“ отвътре. Връзката между тези метаболитни промени и дегенерацията на ума е толкова силна, че някои учени вече наричат болестта на Алцхаймер диабет тип 3.

Мускулното затлъстяване е друг критичен фактор. Мазнините се вклиняват между мускулните влакна и пречат на изчистването на метаболитните отпадъци. Това състояние прилича на „шареното“ месо, познато от хранителната индустрия. Инфилтрацията на мазнини в мускулите блокира естествените механизми за неутрализиране на възпалителните маркери.

Когнитивният залез започва с избледняване на психомоторната скорост. Това е способността ни да обработваме информация бързо. Следва влошаване на проспективната памет, която ни помага да помним бъдещи намерения и планове. Изследването установява и повишен риск от инсулт и депресивни състояния.

Допълнителни проучвания от Харвардския медицински университет хвърлят светлина върху генетичния аспект. FTO-генът не регулира просто апетита, а определя дали мастните клетки ще образуват депа. Тези депа могат да бъдат трудно отстраними или лесно стопяеми. В същото време изследване в Университета в Монреал показва, че нездравословната храна променя химията на мозъка. Това води до симптоми на тревожност и депресия.

Важно е да се знае, че транс-мазнините водят до мозъчно свиване, подобно на това при болестта на Алцхаймер. Те бавно увреждат артериите и нарушават кръвоснабдяването на нервната тъкан. От друга страна, Омега-3 мастните киселини помагат за изграждането и възстановяването на мозъчните клетки. Те са основен структурен компонент на нервната система.

Защитата на мозъка изисква специфична стратегия. Една 15-минутна разходка след хранене значително намалява трупането на мазнини в органите. Изграждането на мускулна маса е друг ключов инструмент. Мускулите действат като помпа, която изсмуква инфламаторните маркери от тялото. Диета, богата на мононенаситени мастни киселини, също помага за превенция на метаболитния синдром.

Намаляването на захарите и преработените мазнини директно подобрява здравето на панкреаса и черния дроб. Това е застраховка срещу токсичните сигнали, които пътуват от корема към главата. Промените в хранителните пирамиди на САЩ и Европа вече отразяват тази нужда от борба със затлъстяването на органите. Хроничният стрес и възпалението остават основни врагове на паметта и концентрацията.