От цветята на Масларова до urban-elegance на Бориславова: Модата като инструмент за власт в българската политика
В българската политика модата е критична за авторитета, като някои фигури успяват да създадат емблематичен стил, докато други се превръщат в обект на подигравки заради нарушения на протокола. От отличителното цвете на Емилия Масларова до съвременната urban-elegance на Лена Бориславова, облеклото остава важен инструмент за комуникация и власт.
Надежда Михайлова първа показа, че дипломатическият гардероб може да бъде едновременно строг и женствен. СНИМКА: АРХИВ През 90-те на миналия век Емилия Масларова се наложи със собствен моден стил СНИМКА: АРХИВ Лидия Шулева демонстрира ведро настроение в Съдебната палата в София вчера. СНИМКИ: ГЕРГАНА ВУТОВА
Въпреки че модата не е задължителна по закон в българската политика, тя е критично важна за усещането за авторитет, или за липсата му. Политическата сцена често се превръща в моден подиум, където силуетите внушават класа и стил, или пък стават обект на критики и подигравки, превръщайки се в хит на народното творчество.
Още в зората на демокрацията, през 90-те години на миналия век, Емилия Масларова се наложи с отличителен моден стил. Нейният образ като министър на социалната политика включваше неизменно изкуствено цвете на ревера на сакото – било от коприна, било от друга материя. Тази хрумка на дизайнерите се превърна в нейна емблема. В сравнение с по-бледите силуети наоколо, стилните костюми на Масларова, съчетани с набиващи се на очи обеци и гердани, определено я отличаваха.
Малко по-късно Надежда Михайлова (днес Нейски) показа, че дипломатическият гардероб може да бъде женствен, но същевременно категоричен. Преди да се превърне в еталон за добре облечен външен министър, тя стана мишена на критики в медиите, след като се яви с блузка с твърде къси ръкави, които не отговаряха на дипломатическия протокол, изискващ ръкавите да са до лакътя.
В началото на 21-ви век вицепремиерът в правителството на НДСВ Лидия Шулева също заложи на структурирания костюм. Идвайки в политиката от бизнеса, Шулева успя да съчетае женственост и строга бизнес линия в облеклото си, използвайки деловата линия като инструмент за авторитет. По време на официални събития тя беше въплъщение на стил.
Екатерина Захариева е политик, който събра най-много критики за външния си вид и цената на облеклото. Като министър на външните работи тя скандализира дипломатическата общност, явявайки се на официално посещение с „рокля на големи гюлове“, без ръкави и обута в сандали – сериозно нарушение на протокола. Трябва да се отбележи обаче, че като еврокомисар Захариева демонстрира балансирана политическа елегантност в рамките на добрия европейски тон.
Преход към „брюкселската“ линия направиха и други български представителки в ЕС. Предишният еврокомисар Мария Габриел, докато беше министър у нас, често съчетаваше неуспешно различни нюанси на рокли и сака. Когато беше избрана в Европейската комисия обаче, тя разви своя стил, започвайки умело да съчетава симплистична визия с европейска увереност. Тази линия е присъща и на първия ни еврокомисар Меглена Кунева.
Любопитен модерен контраст внася Лена Бориславова. Нейната естетика е по-мека, младежка и *urban-elegance*, която понякога рискува да бъде твърде модна за политическата среда, но именно това я прави разпознаваема. Бориславова се различава визуално от колегите си, макар че облеклото ѝ, включващи тениски, поло или дънки, понякога е приемано като недостатъчно подходящо за сериозна политика.
Към поколението, което превръща функционалността в стил, принадлежи дългогодишният столичен кмет Йорданка Фандъкова – практична, премерена и излъчваща посланието „работа, не подиум“. По деловитост към нея се приближава и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Макар че влечението ѝ към розовия цвят контрастира с образа на забързан човек, тя се възприема като елегантна, но със по-строг стил на обличане в сравнение с Масларова. Гергана Паси пък е пример за съчетаване на динамика, дипломатичност и индивидуалност. Историческия пласт носи първата жена премиер у нас Ренета Инджова, която демонстрира строг минимализъм и леко сурова дисциплина.
Липсата на достатъчно стил донесе немалко коментари и за доскорошния председател на парламента Наталия Киселова. Тя прикова вниманието с впечатляващ панталон с кант, а преди това се появи с рекламна тениска на стадиона. Нейната предшественичка Ива Митева също скочи в „надрани“ панталони, имитиращи скъсани дънки, което е любопитен щрих, тъй като Митева преди това е правила забележка на Филип Станев именно за скъсани дънки.
В исторически план мъжете политици също не са застраховани срещу модни трагедии. Старите поколения още помнят депутат от 90-те, който редовно посещаваше Народното събрание, облечен в кожена тужурка, черни панталони и бели чорапи.
