От танцуващи атракции до фабрични работници: Кога хуманоидните роботи стават реално полезни?
Хуманоидните роботи преминават от зрелищни демонстрации към реална полезност. Индустрията търси автономни решения за фабрики и складове. Новите разработки обещават значителен ръст и по-широко приложение, въпреки предизвикателствата пред пълната автономност.
Робот. Снимка: pixabay
Хуманоидните роботи често изумяват с танци и акробатика на изложения като CES в Лас Вегас. Но индустрията се пита: кога тези машини ще надхвърлят ролята на атракция? Целта е те да станат наистина полезни в ежедневието и индустрията.
Въпреки зрелищните демонстрации, експерти предупреждават. Ще са нужни години, докато роботите достигнат човешко ниво. Това изисква огромни количества данни за обучение. За да са автономни, роботите се нуждаят от изкуствен интелект (ИИ). Той трябва да превръща възприятията в действия. Сегашните големи езикови модели (LLM) не са достатъчни.
Процесът на самообучение на ИИ разчита на много текстове и изображения. Те са основно от интернет. Засега тези данни са крайно недостатъчни. Роботите не могат да се научат да боравят с кухненски прибори. Или с инструменти в склад. Професор Хени Адмони от университета „Карнеги Мелън“ обяснява:
„Ако искате (роботите) да усвояват телесни умения, трябва да ги поставите в тяло.“
Кристиан Роксет, основател на Humanoid.guide, сравнява ситуацията. Тя е като да заключиш дете в стая. И да чакаш само да опознае света. Той провокира:
„Показаха роботи, които танцуват и изпълняват кунг-фу, сега ни покажете, че те могат да бъдат продуктивни.“
Макар развитието да се ускорява, темпът не е достатъчно бърз. Китайската EngineAI си сътрудничи с Amazon и Meta. Целта е да оборудва роботите си с ИИ „мозъци“. Основателят Евън Яо предупреждава:
„Опитваме се да симулираме хората, но роботите никога няма да станат като тях (…) защото човекът е емоционално същество и още много неща.“
Компанията Robotera Team представи робот за научни изследвания. Той тренира за Пекинския маратон. Това показва потенциала за различни приложения.
Пазарът на роботика е динамичен. Очаква се до 2030 г. той да достигне 179 милиарда долара. По-голямата част от този растеж ще е в заводи и складове. Там роботи, не непременно хуманоидни, работят в контролирана среда. Артьом Соколов от Humanoid смята, че хуманоидите могат да вършат същата работа като хората. Постиженията в роботиката вече са многобройни.
Hyundai представи своя версия на робота Atlas. Той е създаден с Boston Dynamics. Плановете са да се тества в заводите на автомобилостроителя. Въпреки това, експертите са предпазливи. Особено към твърдения за автономни хуманоидни роботи. Професор Адмони посочва:
„Тези системи често се управляват дистанционно – има човек в костюм или използващ контролери, като всяко негово движение се пренася върху робота.“
За да компенсират липсата на данни, стартъпи събират информация. Оборудват хора с камери и хаптични ръкавици. Те извършват домакински дейности. „За да превърнем роботите в универсални машини, трябва да ги пуснем в реалния свят“, казва Роксет.
Нови хоризонти за хуманоидните роботи
2026 година се очертава като преломен момент за физическия изкуствен интелект. Хуманоидните роботи вече не само ходят. Те бягат, пазят баланс при удари и се адаптират към средата. Това е ключово за тяхното внедряване във фабрики и логистика. На CES 2026 фокусът се измести. Вместо шоу, сега се демонстрират роботи, които сгъват дрехи. Те подготвят продукти за готвене и почистват домове.
LG представи първия си домашен хуманоиден робот LG CLOiD. Той е позициониран като централен елемент в концепцията „Дом без труд“. Роботът е предназначен да поема рутинни задачи. Сред тях са готвене, пране и грижа за домашни любимци. Учените все още са далеч от съвършенството, но напредъкът е видим.
Китайската UBTech планира да увеличи производството на хуманоидни роботи. Целта е 5000 броя през 2026 г., а после 10 000 годишно. Това ще свали цената им до около 20 000 долара. Така хуманоидите стават „масов индустриален продукт“. UBTech вече има поръчки за над 112 млн. долара за модела Walker S2. Той се тества в автомобилни заводи и логистични компании. Използва се за пренасяне на материали, сортиране и контрол на качеството.
Пазарът на хуманоидни роботи вече е близо до 3 млрд. долара. До 2026 г. доставките може да надхвърлят 50 000 единици. Това е 700% ръст спрямо текущите нива. Само в Китай инвестициите са скочили с 250% годишно. Няколко големи компании обявиха пилотни програми за 2026 г. Хуманоидни роботи ще работят рамо до рамо с хора. Това ще се случва на линии за финален монтаж, логистика и инспекция. Анализаторите описват това като „излизане на хуманоидите от лабораторията в реалната икономика“.
Предизвикателства и перспективи
Инвестиционни анализатори подчертават, че централен въпрос е автономността. Колко време хуманоидните роботи могат да работят без човешки надзор? И колко безопасно вземат решения в непредвидими среди? Morgan Stanley отбелязва, че автономността остава „крайно ограничена“. Повечето пилотни проекти разчитат на силно контролирани сценарии.
Част от индустриалните експерти са по-скептични. Те предупреждават, че очакванията за „универсален работник-робот“ са завишени. Според тях, внедряванията ще останат в конкретни ниши. Например пренасяне и инспекция. Няма да има пълно заместване на човека. Сглобяването на хиляди роботи годишно е стъпка напред, но пътят е дълъг.
Появява се и противоречива перспектива – военната употреба. Американската Foundation Robotics планира 10 000 хуманоидни робота до 2026 г. Първо като „безоръжни наземни дронове“. После и като платформи за оръжие. Тази позиция рязко контрастира с уверенията на други разработчици. Правозащитни организации призовават за по-строго регулиране на автономните системи. Комбинацията от физически ИИ и оръжия повдига сериозни етични въпроси.
В потребителския сегмент, „човекоподобните“ роботи могат да създадат нереалистични очаквания. Експерти препоръчват по-прозрачно комуникиране на ограниченията на ИИ. Трябва да се прави ясно разграничение между реални социални умения и симулирано поведение.
