От социалния дом до триумфа в „Капките“: Невероятната съдба на Виктор Тодоров

Виктор Тодоров, който разплака България в „Като две капки вода“, споделя за трудното си детство в домове, борбата с предразсъдъците и пътя до голямата сцена.

От социалния дом до триумфа в „Капките“: Невероятната съдба на Виктор Тодоров

Виктор влезе в образа на Принс в първия епизод от новия сезон на “Като две капки вода”. СНИМКА: НОВА ТВ Виктор минава през доста трудности в живота си, но ги приема като уроци. С деца от дом в Пловдив, а вляво е г-жа Рашкова, която го насочва към музиката. Малкият Виктор с Райна Кабаиванска и още две талантливи деца, на които тя помага. Ходи на уроци по пиано, за да кандидатства в музикалното училище. Виктор в балетната формация, в която танцува. Виктор Тодоров ще има супер успешна кариера, категорични са от екипа на “Като две капки вода”. Вдясно - Авикейл има големите очи на майка си и дългите мигли на баща си. За Верджиния Виктор казва, че е неговата принцеса. Най-важните и щастливи моменти за Виктор са, когато е с Верджиния и Авикейл. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Време за четене: 3 мин. 21 февруари 2026

Виктор Тодоров се превърна в голямата сензация на новия сезон на „Като две капки вода“. Напълно непознатият за широката публика талант спечели безапелационно първия епизод на шоуто. За него гласуваха журито, публиката и дори останалите участници в предаването по Нова тв. **36-годишният Виктор Тодоров спечели първия епизод на „Като две капки вода“ с превъплъщението си в Принс.** Изпълнението му на емблематичната песен „Purple Rain“ разчувства всички в залата и пред екраните.

Пътят на Виктор до голямата сцена обаче е осеян с тежки изпитания и лични трагедии. Той е роден във Варна, но съдбата му се преобръща още в първите часове. Майка му го изоставя в болницата веднага след раждането. Тъй като се появява в началото на осмия месец, той прекарва първия си месец в кувьоз. Виктор никога не е виждал своя баща, който е родом от столицата на Зимбабве – Хараре. По данни на певеца баща му е починал, след като преди години е бил екстрадиран от България заради липса на документи.

Детството на Виктор преминава в социални институции. **Музикалният му път започва с подкрепата на Райна Кабаиванска и обучение в дома за деца „Рада Киркович“.** Първоначално е настанен в село Победа, а на 7-годишна възраст е преместен в Пловдив. Там среща г-жа Рашкова, която забелязва таланта му и го включва в музикална формация. Благодарение на проект, подкрепен от оперната прима Райна Кабаиванска, той започва уроци по пиано и виолончело. По-късно е приет в музикалното училище „Добрин Петков“, където се прехвърля в балетната паралелка.

Животът в дома не е лесен, а външният свят често проявява жестокост. **Певецът е бил обект на системен тормоз от скинхеди в Пловдив заради цвета на кожата си.** Виктор споделя, че постоянно се е озъртал, докато е отивал на училище. При един от сблъсъците го спасява Марин, братът на световноизвестната Соня Йончева. Въпреки трудностите, Виктор не губи вяра в изкуството. Подобно на други артисти, той открива в творчеството начин да преодолее болката, подчертавайки ролята на музиката като спасителен пояс.

Връзката с майка му остава сложна през годините. Тя не се отказва от родителските си права, което пречи на Виктор да бъде осиновен от американско семейство. Когато е на 14 години, тя го взема при себе си, но проблемите ѝ с алкохола разрушават съвместния им живот. Една вечер той се оказва пред заключена врата, защото наемът на квартирата не е платен.

Останах на улицата, както бях с раницата от училище на гърба си

В този критичен момент му помага непознат мъж от евангелска църква. По-късно Виктор заминава за Франция по проект на „Алианс Франсез“, където участва в спектакли в Лион и Бордо. Получената стипендия той изпраща на майка си, надявайки се тя да се промени. В крайна сметка я убеждава да замине за Гърция, за да смени средата си.

След като напуска социалните домове на 19 години, Виктор се мести в Ямбол. Там работи като сервитьор, но бързо се връща към таанците и музиката. Става част от група „Мотел“, където китаристът Румен Бошнаков го приема като собствен син. Финансовите трудности обаче го принуждават да търси работа на круизни кораби в Скандинавия. Именно там той среща своята половинка Верджиния. Двамата вече имат син на име Авикейл и градят бъдещето си върху стабилни семейни ценности.

Появата му в „Като две капки вода“ е резултат от участието му в „Пееш или лъжеш“. Там той е забелязан от Владимир Зомбори, който усеща огромния му потенциал. В интервю за предаването „На кафе“ от 17 февруари 2026 г., Виктор сподели, че образът на Принс му е дал свобода. Той признава, че най-голямото му вдъхновение е Джеймс Браун заради сходните преживявания в детството им.

Винаги може да бъде по-добре

Това казва Виктор за своето представяне, проявявайки изключителна самокритичност. Той отказва да гледа изпълненията си до края на сезона, за да запази емоцията чиста. Най-голямото му притеснение е била реакцията на Фънки, чиито похвали приема за огромна чест.

**Днес той реализира дигитален проект, който помага на деца в началното училище да учат чрез песни.** Виктор планира да предостави платформата безплатно на домове за деца, лишени от родителски грижи. Той вярва, че трябва да връща доброто, което е получил от своите ментори.

Но когато ме извикаха по име, защото е мой ред да изляза пред журито, изобщо не се изправих, замълчах си. Оттогава повече никога не съм опитвал

Този спомен от минал провален кастинг вече е в историята. Днес Виктор Тодоров е доказателство, че талантът и волята могат да победят и най-тежката съдба.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *