От куршуми и глад до футболна надежда: Судан на Купата на Африка

Националният отбор на Судан по футбол сътвори истински подвиг. Футболистите успяха да се класират за Купата на африканските нации, предлагайки бягство от ужаса на гражданската война за своите 51 милиона сънародници. Тяхното участие в турнира и достигането до осминафиналите донесоха моментна утеха на нация, разкъсвана от конфликт.

От 2023 г. Судан е обхванат от гражданска война между армията и „Силите за бързо реагиране“ (RSF). Този конфликт е причина за над 140 000 жертви и най-тежката хуманитарна криза в света. Над 13 милиона души са разселени, а почти половината население гладува и няма достъп до питейна вода. На този фон, футболните успехи на националите са лъч светлина.

Преди войната, суданският отбор е бил на дъното, без успехи в квалификациите за Световното първенство през 2022 г. Избухването на конфликта обаче променя мисленето на играчите. Те започват да играят не за премии, а за целия си народ, живеещ в ад.

„Там всеки ден е битка за оцеляване. Ако не те застигне куршум, ще те довърши гладът или липсата на питейна вода. Много от нас не оцеляха, но на нас Всевишният ни подари живота и ние сме длъжни да изпълним мисията докрай“, споделя 24-годишният футболист Джон Мано.

Войната спира футболното първенство в Судан, а много стадиони са разрушени. Въпреки това, враждуващите сили позволяват на двата най-популярни клуба – „Ал-Хилал“ и „Ал-Мерих“ – да се преместят в първенството на Мавритания. Тези два отбора формират 70% от националния тим.

Специалното гориво, което тече във вените на националите, ги превръща в неуморни машини. Те не само участват в Купата на Африка, но и се борят за класиране на Световното първенство в САЩ, Мексико и Канада. Отборът постига шест поредни победи в квалификациите, но в крайна сметка остава трети след Сенегал и ДР Конго.

„Нашите успехи са може би единствената обединяваща сила в Судан в момента. Нацията ни е разделена на две – между армията и привържениците на RSF, но всичко това остава настрана за 90-те минути, когато играе националният отбор. Тези момчета осъзнават прекрасно, че носят надежда на своите сънародници и това ги окрилява на терена“, заявява Мазин Абусин от Суданската футболна асоциация.

На 3 януари 2026 г. в Танжер, Мароко, сборният отбор на Судан отпада на 1/8-финал на Купата на Африка след загуба с 1:3 от Сенегал. Судан повежда с гол на Аамир Абдалла в 6-ата минута. Папе Гуйе отбелязва два гола за Сенегал в 29-ата и 45+3-ата минута, а Ибрахим Мбайе фиксира резултата в 77-ата минута. Това е необичайно голмайсторски мач за плейоф на КАН, където обикновено срещите са нискорезултатни.

Судан става първият отбор в историята на турнира, класирал се за плейофите, без да вкара гол в груповата фаза – победа над Екваториална Гвинея с автогол. Националите носят надежда дори в райони без ток и радио, където хората не могат да проследят техните изяви.

„Трудно ни е да играем футбол, когато около нас има толкова много смърт. Мой приятел се опитваше да избяга в Египет, но на границата се оказа, че е забравил важни документи у дома. Върна се да ги вземе и тогава са го заловили. Започнали да го разпитват дали помага на армията и още преди да успее да им обясни, че няма нищо общо с военните, вдигнали оръжията и го застреляли с десетки куршуми. Тази случка не ми излиза от главата дори когато съм на терена. Не знам как продължавам да играя футбол“, разказва Джон Мано.

Бившият му съотборник Чарлз Колинс успява да избяга от Хартум само по шорти. Той губи 20 000 долара, но спасява живота си. За милиони суданци обаче „нормалното“ е изгубено завинаги. Футболните успехи остават единственото бягство от жестоката реалност, спасяващо психиката от самоунищожение.