От „кроасан с масло“ до югославския хибрид: Защо етикетите в магазините са подвеждащи
В социалните мрежи се разгоря дискусия относно подвеждащите и неграмотни търговски етикети, вариращи от излишни означения като „кроасан с масло“ до абсурди като „протеинови конфитюри“ и „без холестерол“ върху зеленчуци. Акцент в разговора стана и сьомговата пъстърва, която е признат хибрид, създаден от югославски учени генетици, отличаващ се с естествено розово месо и способност за самостоятелно размножаване.
Лавината от неграмотни, подвеждащи и често откровено глупави търговски означения в хранителните магазини възбуди огромен интерес в социалните мрежи. Пост на Христо Николов във фейсбук предизвика вълна от коментари, фокусирани върху маркетинговите абсурди, които объркват потребителите и прикриват реалното съдържание на продуктите.
Един от класическите примери е надписът „Кроасан с масло“. Според експерти, подобен етикет е излишен, тъй като на света не съществува истински кроасан без масло. Тестото изисква краве масло с висока масленост, за да се постигне характерната му текстура и вкус. Въпреки това, има и друго мнение. Потребителят Emil Madjirski посочва, че бутертесто и кроасани могат да станат хубави и с палмово масло.
Допълнителен контекст по темата дава Tatiana Tzviatkova, която обяснява, че във Франция буланжериите (boulangeries) правят разлика, като етикетират „кроасани с масло“ (с краве масло) и просто „кроасани“, които вероятно са приготвени с друга мазнина. Това показва, че подобна практика на означения съществува и на международно ниво, целяща да информира клиента за използвания вид мазнина, макар и противоречиво.
“За кроасаните не съм съгласен. С палмово масло също става хубаво бутертесто и кроасани. Иначе това с биоорехите и биомеда много ме разсмя. Логично погледнато, всички плодове и зеленчуци са био, защото не са създадени чрез синтез в лаборатория, а са расли някъде независимо от условията. Ама като е модерно…”
— Emil Madjirski
Сред най-честите абсурди са подвеждащите етикети като „без холестерол“ върху зеленчуци – храни, които по природа не съдържат тази съставка. Друг обект на критика са модните, но безсмислени означения. Vessela Nickolaeva остро критикува производството на конфитюри с етикет „протеинови конфитюри“.
“Любимото ми е да сложат на какво ли не “без глутен”. Но най-тъпият маркетинг е на конфитюрите – протеинови са! За бога, това са плодове, сварени с пектин, захар и вода. Какъв протеин може да има вътре?”
— Vessela Nickolaeva
Към списъка с абсурди се добавят и „водата с колаген“, пропусната от общата дискусия, както и „веган протеинова вода“, което допълнително подчертава тенденцията да се използват модерни термини без реално покритие.
Проблем има и при морските дарове. Твърдението за „дивата атлантическа сьомга“ е маркетингов мит, тъй като този вид риба отдавна не съществува в масовия пазар, а се отглежда в акваферми. Потребителите обръщат внимание и на неправилното изписване на ядки, като „пистакио“ или „пистачо“ вместо „шамфъстък“.
Важно уточнение обаче идва по отношение на сьомговата пъстърва. Данка Василева обяснява, че сьомговата пъстърва не е просто оцветена пъстърва, а специално създаден хибрид. Тя е резултат от сложна селекция, постигната от югославски учени генетици.
Тези учени са успели да създадат хибрид между сьомга, американска пъстърва и балканска пъстърва. След многогодишна селекция, новият вид е получил способността да се размножава самостоятелно в реки и водоеми. Рибата расте бързо, достигайки размери, характерни за сьомгата, но притежава репродуктивните способности на балканската пъстърва. Месото ѝ е естествено розово като на сьомга, а не е оцветено изкуствено от фураж, което я прави ценна.
“Сьомговата пъстърва е хибрид, създаден от югославски учени генетици. Те са успели да постигнат чрез сложни кръстоски хибрид на сьомга с американска и балканска пъстърва. След многогодишна селекция са създали вид, способен да се размножава самостоятелно в реки и водоеми. […] Месото ѝ е естествено розово като на сьомга, а не е оцветено от фуража”
— Данка Василева
Коментирайки този генетичен успех, Hristo Kyossev с хумор отбелязва постиженията на югославската наука:
“Югославските учени генетици създадоха цяла нова нация в съседна държава, та какво остава за някаква си риба…”
— Hristo Kyossev
