От храна на бедните до световна икона: Защо 25 октомври е Международният ден на пастата (или макароните)?
Всяка година на 25 октомври отбелязваме Световния ден на пастата, който е посветен на едно от най-разнообразните и обичани ястия на планетата. Пастата, която мнозина българи наричат макарони, произлиза от храна на бедните, но днес е световна кулинарна икона, известна с лесното си приготвяне и ниската си цена. Въпреки че Италия е смятана за нейна родина, съществуват теории, че е изобретена в Китай още през III век пр.н.е.
Всяка година на 25 октомври кулинари, ресторанти и ентусиасти отбелязват Световния ден на пастата. Този празник, учреден през 1998 г. след решение на Световния конгрес на производителите на тестени изделия в Рим, има за цел да популяризира пастата като вкусна, устойчива и полезна храна.
За мнозина българи обаче тестените варени продукти, известни по света като „паста“, завинаги ще си останат „макарони“. Тази терминологична разлика вероятно идва от популярността на макароните на фурна в комунистическо време. Думата „паста“ (pasta) идва от древногръцки и означава „смесено брашно с вода“. Терминът започва да се използва за ястието в Италия през XIV век.
Пастата покорява света с простота и достъпност. Тя е лесна за приготвяне, достъпна като цена и може да се комбинира буквално с всичко – от зехтин, чесън и пармезан до любимата комбинация от масло, газирана вода и пекорино. Именно тази гъвкавост е тайната на нейната популярност, нареждайки я на второ място по консумация дори в страни като Англия, където най-харесваното ястие е индийското къри.
Исторически, пастата е била известна като храна на бедните. Жените са изхранвали многолюдните си семейства с крайно оскъдни средства. Решението било бързо тесто, разточено и нарязано на ивици. В Южна Италия, която е била по-бедна, хората ядели предимно суха паста (с по-дълъг срок на годност) със „соса на бедните“ – скарпариело (домати и босилек). В по-заможната северна част на Италия пък се предпочита прясната паста, приготвена с брашно и яйца. В Италия пастата присъства в между 350 и над 600 различни форми.
Къде е истинската родина на пастата?
Произходът на пастата е обект на много спорове. Според историческите данни и някои изследователи, пастата (нудълите) е изобретена в Китай през III век пр.н.е. Тези тестени изделия, направени от брашно и вода, се разпространяват в Азия и според една от версиите, достигат до Италия чрез мореплаватели и търговци. За разлика от нудълите, които често се правят от безглутенови брашна (ориз, елда) и се сервират в бульон, класическата италианска паста се комбинира със сос.
Друга версия твърди, че пастата е възникнала самостоятелно в Европа. Някои източници сочат, че макаронените изделия са се появили на територията на съвременна Италия още през етруския период, около 400 години преди Христа. Трета версия свързва появата им в Европа с арабите през VIII век в Андалусия. Въпреки многото теории, италианците са първите, които масово развиват производството и разнообразието на пастата, създавайки регионални варианти, пораду което Италия е наричана „родина на пастата“.
Днес пастата е ключов елемент от Средиземноморската диета, считана за една от най-здравословните в света. Световното потребление на паста годишно достига приблизително 13 милиона тона. Този глобален празник цели не само да отдаде почит на вкусовите качества на ястието, но и да насочи вниманието към устойчивостта на храните и отговорната гастрономия.
В Италия има неписано правило – никога не спори за паста, защото „бабата на всеки прави най-вкусната паста“. Това подчертава нейната дълбока културна значимост.
„Макарони. Това са макарони – не е никаква паста! И изобщо откъде ви хрумна тази смешна дума “паста”?”
— Участник в дискусия за български език
Каквото и да е истинското име, важното е, че пастата – или макароните – присъстват на трапезата на милиони хора и ги прави щастливи.
