От Ерхан до отец Емануил: Пътят на един бивш мюсюлманин към православния олтар

Животът често поднася обрати, които надхвърлят човешкото въображение. Историята на отец Емануил от Добрич е живото доказателство, че вярата не познава граници и етнически предразсъдъци. Роден като Ерхан в многодетно мюсюлманско семейство, днес той служи в добричкия храм „Света Троица“, посвещавайки всеки свой ден на православието.

Пътят му към християнството започва не с догми, а с работа. Докато работи в строителството, той участва в ремонта на социалния център към църквата. Там среща своя духовен наставник – отец Стоян. По това време Ерхан и съпругата му преминават през тежко изпитание – 13 години бездетство. Молитвите му в храма, първоначално плахи, поставят началото на неговата духовна трансформация.

Моето име е Ерхан, с което съм роден. Аз съм родом от град Добрич. Роден съм в мюсюлманско семейство и съм израснал в такова – многодетно семейство. Бяхме четири и сме все още четири деца.

Решението да смени религията си е съдбоносно. През 2009 година той приема Светото кръщение под името Емил Иванов, а по-късно избира духовното име Емануил. Само година след този акт се случва това, което семейството смята за истинско чудо – ражда се синът му Александър. За отец Емануил това е категоричен знак от Бога и отговор на дългогодишните му молитви.

Правехме ремонт тук, в този храм, но не на самия храм, а на социалния център, който е в двора, и така се запознах със свещеника, който беше тук – отец Стоян, който ми беше и кръстник. С течение на времето общувахме с него доста и аз същевременно се ожених. Тринадесет години със съпругата ми нямахме деца и, работейки тук, аз влизах да се моля. В един момент започнах да се моля и за себе си, не само за другите хора, и това беше моментът, в който реших да приема християнството.

Преходът между двете религии не преминава без социални сътресения. В началото много от старите му познати се отдръпват, неразбирайки неговия избор. Въпреки това, отец Емануил намира общото между исляма и християнството в основата на любовта към ближния, макар и прочитът на свещените текстове да е различен.

Общото и в исляма, и в християнството е, че учат на любов. Просто начинът на прочит, кой как ще го разбере – може би оттам са тези отклонения към по-радикалните вярвания на хората. Но и в двете общото е любовта.

Днес отец Емануил признава, че православието му е донесло дълго търсения вътрешен мир и смирение. Въпреки че първоначално е имал съмнения дали притежава нужния „дар слово“ за свещеник, той вярва в Божия промисъл. Неговата мисия в храм „Света Троица“ в Добрич е да покаже на хората, че безкористната любов и смирението са единственият път към спасението на душата.

След като започнах в Семинарията, нямах никаква идея, че ще стана свещеник. По принцип нямам дар слово. Понякога съм се чудил – добре, Господи, как отреди аз да съм свещеник, при положение че някой ще обясни нещо с 12 думи, а аз ще ви го кажа с две и ще млъкна. Нямам такъв дар слово, но ето че Господ е промислил за какво да съм свещеник.

Историята на бившия строител, станал духовник, остава вдъхновение за добричката общност, доказвайки че вярата е личен избор на сърцето, който може да преобрази цяла една съдба.