От древността до Instagram: Как „Гофън шъдзан“ превърна китайската история в моден хит за Gen Z

В Китай се наблюдава културен феномен, наречен „Гофън шъдзан“, при който младите хора се обличат в традиционни носии за професионални фотосесии. Задвижван от Поколението Z, този тренд се превърна в многомилиардна индустрия и начин за изразяване на културна идентичност в социалните мрежи.

От древността до Instagram: Как „Гофън шъдзан“ превърна китайската история в моден хит за Gen Z
Време за четене: 3 мин. 1 октомври 2025

Млади жени и мъже, облечени в пищни традиционни носии, позират с изящни жестове пред обективите на професионални фотографи. Това не е сцена от древен свитък, а един от най-големите културни и потребителски феномени в съвременен Китай – „Гофън шъдзан“ (国风摄影), или фотография в „национален стил“.

Това, което изглежда като артистично хоби, всъщност е процъфтяваща индустрия. Пазарът на „Гофън шъдзан“ в Китай надхвърля 10 милиарда юана (около 1,4 милиарда долара) годишно. Само в столицата Пекин работят над 5000 студия, специализирани в тази услуга, а цените за фотосесия варират от 500 до над 10 000 юана в зависимост от сложността на костюма, локацията и популярността на екипа.

Двигателят на този феномен е Поколението Z. Близо 80% от клиентите са на възраст между 18 и 35 години. За тях тези снимки са много повече от красиви портрети. Те са начин да изразят своята културна идентичност и принадлежност в дигиталната ера. Публикуването на „Гофън“ снимка в социални мрежи като Weibo или Douyin (китайският TikTok) е знак за стил, културна грамотност и национална гордост.

„Носенето на традиционен костюм ми дава силно усещане за национална идентичност и културна увереност.“

— споделя участничка в подобна фотосесия

Макар повечето хора да използват „Гофън“ като общ термин, експертите разграничават няколко стила. „Ханфу“ се отнася до автентичните традиционни облекла на етническата група Хан. Друг популярен избор са по-театралните костюми, вдъхновени от исторически драматични сериали, които често дават предимство на естетиката пред историческата точност.

Изборът на локация също носи силна символика. Забраненият град в Пекин символизира имперска власт и величие, докато паркове като „Бейхай“ и Летният дворец предлагат по-поетична и нежна атмосфера. Храмовете пък създават усещане за спокойствие и духовност.

Финалната снимка е само върхът на айсберга. Създаването на перфектния образ изисква екип от професионалисти: гримьор, фризьор, консултант по позиране и специалист по дигитална обработка. Всеки детайл – от специфичните техники за „древен“ грим до сложните украшения в косата и позата на ръцете – се изпипва прецизно. Този процес стимулира и възраждането на традиционни занаяти, свързани с изработката на костюми и аксесоари.

„За много млади китайци това не са просто дрехи. Става въпрос за намиране на корени и изразяване на уникална идентичност в един глобализиран свят.“

— коментира културен анализатор

Феноменът „Гофън шъдзан“ не е лишен и от критици. Някои посочват, че комерсиализацията може да доведе до опростяване и изкривяване на богатото културно наследство. Други смятат, че трендът често е повърхностен и се използва предимно за печелене на популярност в социалните мрежи, без дълбоко разбиране на историята.

Въпреки дебатите, „Гофън шъдзан“ остава сложен социокултурен феномен. Той отразява носталгията на младите китайци към миналото и желанието им да се свържат с него по красив и достъпен начин. Трендът вече се използва и като инструмент за културна дипломация, популяризирайки китайските традиции в чужбина. Проведеният наскоро в Пекин фестивал, посветен на тази естетика, доказа, че тази модерна интерпретация на историята ще продължава да вълнува и вдъхновява.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *