От Брекзит до Коронацията: Седемте най-големи разкрития в „Power and the Palace“
В „Power and the Palace“ Валентин Лоу разкрива седем ключови истории от задкулисието на британската монархия, включително личната смелост на кралица Камила и политическите позиции на Елизабет II.
Книгата описва напрегнатите отношения с Борис Джонсън, както и как правителството е настоявало за скъпа коронация на крал Чарлз III, въпреки финансовата предпазливост на Двореца.
Снимка: Getty Images
Новата книга на Валентин Лоу, бивш кралски кореспондент на вестник *The Times*, разкрива безпрецедентни детайли за сложните и често напрегнати отношения между британското кралско семейство и политическия елит. Книгата, озаглавена *Power and the Palace*, се фокусира върху постепенната загуба на политическа власт от монархията и усилията ѝ да запази финансовата си стабилност.
Книгата е написана от бившия кралски кореспондент на The Times, Валентин Лоу, който е имал висок достъп както до Бъкингамския дворец, така и до Даунинг Стрийт 10. Разкритията включват задкулисни истории, вариращи от лични преживявания на кралските особи до ожесточени спорове около държавното финансиране и ключови политически решения като Брекзит.
Лична смелост и публични каузи
Едно от най-емоционалните разкрития се отнася до кралица Камила. Лоу пише, че през 60-те години, докато е била тийнейджърка, Камила се е защитила от сексуално посегателство по време на пътуване с влак до Лондон. Тя е разказала за инцидента на Борис Джонсън през 2008 г., а подробностите са предадени на автора от Гуто Хари, бившия директор по комуникациите на Джонсън.
„Направих това, което майка ми ме беше научила. Свалих обувката си и го ударих с тока“
— Кралица Камила (в разговор с Борис Джонсън)
След нападението Камила е останала достатъчно спокойна, за да намери полицай на гара Падингтън и да помогне с арестуването на нападателя. Тази история е в пълно съответствие с настоящата кауза на кралица Камила за борба с насилието срещу жени. Бъкингамският дворец по традиция не коментира твърдения, изложени в книги.
Политически срещи и кралски навици
Книгата разкрива любопитни детайли от отношенията между тогавашния принц Чарлз и политиците. През 2018 г. Майкъл Гоув, тогава министър на околната среда, е бил поканен на питие (уиски Laphroaig) с принца на Уелс в специалния кралски влак. На Гоув е било обяснено, че не трябва да очаква обилна закуска на сутринта. Чарлз предпочитал лека закуска, състояща се от „малка купа с плодове и смес от пресован плодов сок“, често с цвекло и джинджифил.
Отношенията на Чарлз с Борис Джонсън често са били напрегнати. През 2008 г. Джонсън закъснял за среща с принца, след като се изгубил в лондонското метро. За да избегне нов гаф, той отишъл на следващата им среща с велосипед. Години по-късно напрежението между тях се изострило заради спор около правителствения план на Джонсън да изпраща търсещи убежище в Руанда.
Кралица Елизабет II и Брекзит
Въпреки че Кралицата стриктно избягваше публични коментари по политически теми, авторът твърди, че тя е била силен противник на Брекзит. Кралица Елизабет II е била против Брекзит, защото го е възприемала като заплаха за стабилността и част от следвоенното споразумение, което подкрепя. Източници твърдят, че макар да е била разочарована от някои аспекти на бюрокрацията в Европейския съюз, тя е смятала, че за държавата е по-добре да остане в него. Лоу описва и по-ранни политически взаимодействия на покойната кралица, като отличните ѝ отношения с Харолд Уилсън и Джон Мейджър, контрастиращи с много по-напрегнатите ѝ срещи с Маргарет Тачър.
Любопитство към протокола
Принц Чарлз веднъж изразил своето смущение пред тогавашния премиер Тони Блеър относно поведението на вицепремиера Джон Прескот. Прескот имал навика да седи по необичаен начин, с разтворени крака, поставяйки чашата и чинията си за чай върху бедрата. Чарлз сметнал жеста за странен или заплашителен.
„Винаги ли прави така с теб?“
— Принц Чарлз (в разговор с Тони Блеър)
Блеър успокоил Чарлз, обяснявайки, че жестът няма скрито значение, а просто е навик на Прескот да пие чая си така.
Финансиране и скъпата коронация
Книгата се занимава и с въпроса за публичното финансиране на кралското семейство след въвеждането на субсидията през 2012 г. С течение на времето това финансиране се е увеличило значително. Публичното финансиране на монархията се е утроило, за да покрие ремонтите на Бъкингамския дворец.
Друго ключово разкритие касае коронацията на крал Чарлз III през 2022 г. Докато Дворецът е подхождал с повишено внимание към прекомерната показност заради икономическите трудности на населението, правителството е дало „ясни указания“ да не се пестят средства за церемонията. Правителството е настоявало коронацията на крал Чарлз III да бъде „добре финансирано зрелище“. В крайна сметка коронацията струва 72 милиона лири, като 22 милиона лири са отишли само за полицейски разходи.
