Островът на раздора: Защо разделянето на „Св. Кирик и Юлита“ предизвика вълна от недоволство?

Служебното правителство започна повторно разглеждане на казуса с остров „Св. св. Кирик и Юлита“ в Созопол. Това се случва след мащабна петиция срещу разделянето на територията му. Решението на кабинета от януари предизвика сериозно напрежение сред учени, археолози и общественици.

Решение на Министерския съвет от януари разделя остров „Св. св. Кирик и Юлита“ на две части. Този акт променя статута на близо половината от територията на обекта. Досега целият остров беше под управлението на Министерството на културата. Новата разпоредба прехвърля значителна част към Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ). Целта е изграждане на кей за пътнически кораби и вълнолом.

Близо половината територия се отнема от министерство на културата в полза на ДП „Пристанищна инфраструктура“. Основният мотив за това действие е формулиран като „територии с отпаднала необходимост“. Тази терминология взриви експертната общност в България. Проф. арх. Тодор Кръстев, председател на Българския национален комитет на ИКОМОС, определи израза като брутален. Според него необходимостта от острова като културно пространство изобщо не е отпаднала.

Много лоша формулировка. Отпаднала необходимост е абсолютно брутална формулировка. Необходимостта изобщо не е отпаднала.

Служебният министър на околната среда и водите Юлиян Попов също изрази несъгласие с този мотив. Той подчерта, че нищо на острова не е с отпаднала необходимост. Попов призна, че към мястото винаги е имало апетитни частни интереси. Правителството сега е решено да взема решения само чрез открити консултации с институциите.

Кметът на Созопол Тихомир Янакиев алармира за липса на прозрачност при вземането на решението. Той посочи, че промените са направени „в 12 без 5“. Местната общност не е получила обяснение за конкретните намерения на държавата. Янакиев сподели опасения за изграждане на яхтена марина и търговски обекти. По-рано транспортното министерство пое управлението на пристанищната зона на острова.

Островът е обявен за групова археологическа, архитектурна и историческа ценност от национално значение. Този статут изисква най-висока степен на защита. Разделянето на имота в кадастъра е станало без съгласуване с общинския експертен съвет. Според кмета на Созопол този акт е юридически необоснован и вероятно незаконен.

Директорът на Центъра за подводна археология д-р Найден Прахов предупреди за сериозни последици. Според него решението зачерква проекта за световен музеен и научноизследователски център. Този център вече е приет за институт на ЮНЕСКО. Разделянето на острова ликвидира голяма част от този грандиозен замисъл.

С този акт се зачерква един проект, който е за създаването на този музеен научно изследователски и културни център.

България има сключени договори с Франция за изграждане на център на черноморските цивилизации. Проектът предвижда звена за опазване на подводното и природно наследство. Визията включва приставане на научни изследователски кораби, а не на търговски съдове. Юлиян Попов подчерта, че подобен център може да промени целия туристически профил на страната. Той би насочил България към научен и културен туризъм с висока принадена стойност.

Местните жители се опасяват от превръщането на острова в зона за забавления. Елена Тюфекчиева от Инициативния комитет изрази страх от появата на шумни барове и дискотеки. Тя припомни предишни случаи на нарушено спокойствие в Стария град. Созополчани настояват за възстановяване на историята на своя град. Вярват, че островът трябва да остане за бъдещите поколения като културно наследство.

Специалистите вярват, че има нов живот за остров „Св. св. Кирик и Юлита“ само чрез цялостна концепция. Проф. арх. Тодор Кръстев настоява за анулиране на спорното решение. Той предлага изработването на план за управление с европейско партньорство. Целта е островът да бъде номиниран за обект на световното наследство.

Би трябвало първо да се анулира това решение. ..да се изработи един план за управление, опазване и управление… и това да стане с европейско партньорство.

Служебният кабинет е изправен пред задачата да преосмисли наследеното решение. Казусът надхвърля местните граници и се превръща в международен въпрос. Сега е моментът България да защити своята роля в културната дипломация на Черно море.