Осиновена на 16 в Лас Вегас: Историята на Джордан от Стара Загора разкрива суровата истина за „невидимите“ деца на България
Историята на Джордан Кемпф, осиновена на 16 години в САЩ след цял живот по домове, разкрива тревожен проблем в България. Експерти алармират, че броят на осиновяванията намалява, защото стотици деца остават „невидими“ за системата, невписани в регистрите в продължение на години.
Джордан Кемпф говори от Лас Вегас. КАДЪР: БИ ТИ ВИ
Трогателната история на Джордан Кемпф, момиче от Стара Загора, намира своя щастлив край в Лас Вегас, но повдига тежки въпроси за съдбата на стотици деца, оставащи в институциите у нас. Едва на 16-годишна възраст, след цял живот, прекаран по домове, тя е осиновена от американско семейство – шанс, който мнозина така и не получават.
Пътят към новото ѝ семейство обаче не е лек. Когато американска двойка изразява желание да я осинови през 2017 г., стартира сложна процедура, която отнема цели осем месеца. На 2 август 2018 г. Джордан най-сетне заминава за САЩ, за да се присъедини към своите нови родители, двама братя и една сестра. Зад гърба си оставя живот в системата и един брат в България, с когото днес не поддържа връзка.
Историята на Джордан, макар и с положителен край, е симптом на дълбок проблем в българската система за осиновяване. Според психолога Величка Дошева от асоциация „Осиновени и осиновители“, броят на осиновените деца у нас бележи тревожен спад. Причината обаче не е в липсата на кандидат-осиновители, а в административните парадокси, които правят децата „невидими“ за системата.
„Намалява броят на вписаните в регистъра деца. Когато по различни причини децата не са вписани, те просто не могат да бъдат осиновени“, алармира Дошева по време на информационна кампания за осиновяванията.
Тя даде конкретен и шокиращ пример за абсурдите в системата: дете, изведено от биологичното си семейство едва на 5-месечна възраст, не е било вписано в регистъра за осиновяване в продължение на повече от пет години. Едва на 6-годишна възраст то влиза в списъците, но реално е обявено за осиновяване чак когато навършва 8 години. За толкова малък живот, това е цяла вечност, прекарана в чакане.
Такива забавяния обричат децата на по-дълъг престой в институциите и драстично намаляват шансовете им да намерят семейство, тъй като повечето кандидат-осиновители предпочитат по-малки деца. От асоциацията допълват, че дори не могат да получат официална информация за точния брой на осиновените деца в страната.
Миналото на Джордан също носи белези. Когато е на 14 години, биологичната ѝ майка се свързва с нея, но момичето вече е прекъснало емоционалната връзка и отказва контакт. Днес тя е щастлива в новия си дом, но нейната одисея е напомняне, че зад статистиките и бюрократичните спънки стоят реални детски съдби, които чакат своя шанс за семейство.
