Осем държави от ЕС, включително България, търсят общ плавен преход след санкциите на Тръмп срещу „Лукойл“ и „Роснефт“
България, Германия, Унгария и още пет държави от ЕС обсъждат общ план за плавен преход след наложените от администрацията на Доналд Тръмп санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“. Въпросът ще бъде разгледан на Съвета на министрите на енергетиката в Брюксел, където страните търсят съвместни решения за справяне със силната енергийна зависимост и предотвратяване на пазарни сривове.
Как ЕС да направи общ и плавен преход след санкциите срещу “Лукойл” и “Роснефт”, ще обсъждат енергийните министри на блока в Брюксел.
България и още седем държави членки на Европейския съюз предприемат общи действия. Те обмислят единен план за плавен преход след налагането на санкции срещу руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“.
Санкциите бяха въведени от администрацията на американския президент Доналд Тръмп наложи санкциите, което предизвика сериозно напрежение в европейския енергиен пазар. Освен България, в групата влизат още Германия, Унгария, Словакия, Румъния, Белгия, Нидерландия и Италия. Общата инициатива показва готовност за съвместно намиране на решения по енергийните въпроси.
Въпросът е основна точка в дневния ред на Съвета на министрите на енергетиката в Брюксел, който започна на 20 октомври и ще продължи до 2 ноември. Съветът обсъжда също съгласие за постепенно прекратяване на вноса на руски газ и нефт, както и енергийната сигурност в Украйна и Молдова. Българският министър на енергетиката Жечо Станков изпраща свой заместник на заседанието.
Санкциите имат сериозно влияние върху пазарите, особено в държави, където руските компании имат големи дялове.
Опити за отлагане и висока зависимост
Германия е една от най-засегнатите държави. „Роснефт“ държи дялове в три германски рафинерии – Schwedt, MiRo и Bayernoil. Канцлерът Фридрих Мерц се надяваше санкциите да бъдат отложени за германския бизнес и обсъждаше темата с администрацията на Тръмп. Липсата на американски отговор обаче ясно показва, че Мерц губи надежда. Основният натиск за искане на отлагане идва най-вече от банките, които се опасяват, че попадат под американските санкции, ако продължат работата си с рафинериите.
Още през 2022 г. германското подразделение на „Роснефт“ премина под държавен контрол в рамките на плана REPowerEU. Правителството на Мерц наскоро удължи държавното управление на активите на “Роснефт” до март 2026 г.
В сходна ситуация са Унгария и Словакия, които получават руски петрол по нефтопровода „Дружба“. След 2022 г. те получиха дерогация от ЕК за вноса на руски петрол. Тези държави не намалиха енергийната си зависимост от Русия. В момента Унгария внася 86% руски петрол, докато преди инвазията в Украйна процентът беше 61%. Словакия пък е почти 100% зависима от вноса на руски суров петрол, поради което се очаква и двете страни да поискат нова дерогация срещу забраната за работа с „Лукойл“ и „Роснефт“.
Ситуацията с рафинериите в ЕС
„Лукойл“ притежава стотици бензиностанции в ЕС, включително около 200 в Белгия, което налага и тази държава да търси временно отлагане на новия санкционен пакет.
В Румъния „Лукойл“ притежава рафинерията Petrotel чрез своето дъщерно дружество Teboil. Правителството на северната ни съседка вече поиска продажба на собствеността до края на ноември. Нидерландия също очаква скорошна продажба на дела на „Лукойл“ в рафинерията „Зееланд“, въпреки че пазарният дял там е незначителен.
За разлика от Нидерландия, в Италия рафинерията в Сиракуза е втората по големина на Апенините, което прави ситуацията там критична. Затова България и още седем държави от ЕС обмислят общ плавен преход, за да се справят координирано с тежките последици.
Европейски планове за независимост
Европейската комисия започна плана REPowerEU през 2022 г. с цел намаляване на зависимостта от руски енергийни източници. В него ЕС инвестира 225 милиарда евро по плана REPowerEU за диверсификация на доставките, ускоряване на възобновяемите източници и подобряване на мрежовите връзки.
Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви в Берлин, че се подготвя нов план – RESourceEU. Той цели да прекъсне зависимостта на Европа от внос на критични материали и редкоземни елементи, използвайки модела на REPowerEU.
„Европа вече не може да прави нещата по същия начин. Научихме този урок болезнено с енергията. Няма да го повтаряме с критичните материали”
— Урсула фон дер Лайен, председател на ЕК
