Опозицията призовава за ‘План Б’ и изкупуване на ‘Нефтохим’ заради продажбата на ‘Лукойл’
Опозицията в парламента коментира остро продажбата на активите на „Лукойл“ в България, като постави акцент върху необходимостта от „План Б“ за енергийната сигурност. Асен Василев (ПП) повдигна въпроса дали основният кандидат Gunvor ще получи одобрение заради предишни връзки със санкционирани лица, докато Костадин Костадинов („Възраждане“) призова за преговори с американската администрация и възможност за обратно изкупуване на „Нефтохима“.
Снимка: БТА
Продажбата на международните активи на руската компания „Лукойл“, включително стратегически важната рафинерия в Бургас, стана повод за остри коментари от страна на опозицията в българския парламент. Въпросът е от ключово значение за енергийната сигурност на България, тъй като бургаската рафинерия е най-голямата в страната.
Според промените в Закона за насърчаване на инвестициите, приети от депутатите миналата седмица на второ четене, продажбата на активи на „Лукойл“ в България вече ще се случва само след решение на Министерския съвет и задължителна проверка, придружена с доклад от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). В България продажбата на активите на „Лукойл“ ще става само след решение на Министерския съвет и положително становище на ДАНС.
Основен кандидат за покупката на международните активи, включително рафинерията в Бургас, е кипърската компания Gunvor. Американските санкции срещу „Лукойл“ доведоха до решението на компанията да продаде своите международни активи. Сделката трябва да бъде одобрена от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на САЩ.
Председателят на ПП, Асен Василев, постави под въпрос възможността Gunvor да финализира сделката.
„За компанията „Гънвор“ – един от основателите е Генадий Тимченко, който след като е санкциониран от офиса за контрол на чуждестранните активи на Щатите, излязъл от компанията, така че трябва да се види дали въобще на тази компания ще бъде позволено да купи „Лукойл“. Междувременно правителството задължително трябва да има план Б. Защото ако не се позволи тази сделка, ние трябва да осигурим непрекъсваемост на доставките на горива. Това означава, че българското правителство трябва да има ясен план как ще си купува суровия петрол, как ще се извършват транзакциите по продажба на горивата в страната. Ще влезе ли специален управител в „Лукойл“? Този специален управител с какъв екип ще влезе? По времето на академик Денков имаше подготвен такъв план, след което, до колкото знам, по времето на служебните кабинети този план е бил абсолютно замразен.“
— Асен Василев, председател на ПП
Според Василев, правителството задължително трябва да разполага с „План Б“, за да осигури непрекъсваемост на доставките на горива, ако сделката бъде блокирана от санкции. Този план трябва да включва мерки за закупуване на суров петрол, транзакциите по продажбите на горива и потенциално назначаване на специален управител. Той припомни, че подобен план е бил подготвен по времето на кабинета „Денков“, но е бил замразен по време на служебните правителства.
От своя страна, председателят на „Възраждане“, Костадин Костадинов, критикува липсата на активна позиция от страна на правителството по отношение на американската администрация.
„Трябваше веднага да започнат разговори с американската администрация, за да се направи това, което германците направиха с Роснефт. Това не се случи. Второто нещо, което трябваше да се направи е паралелно с това да започнат веднага, дори ако щете съвсем първични преговори, разговори с „Лукойл“ за закупуване или да го кажем в нашия случай обратно – изкупуване на „Нефтохима“, защото в крайна сметка той беше българска държавна собственост допреди 26 години.“
— Костадин Костадинов, председател на „Възраждане“
Костадинов настоява за незабавни преговори с американската страна, по подобие на действията на Германия спрямо „Роснефт“. Освен това, той призова за започване на преговори с „Лукойл“ за обратно изкупуване на „Нефтохима“, който е бил държавна собственост преди 26 години. Критиките на опозицията се коренят в опасенията, че санкциите могат да доведат до временно спиране на работата на „Лукойл Нефтохим Бургас“, което би застрашило енергийната стабилност на България.
Сред другите потенциални купувачи на рафинерията се споменават азербайджанската държавна компания SOCAR, казахстанската KazMunayGas (в партньорство с Vitol Group) и турската Cengiz Holding. Сделката изисква одобрение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на САЩ поради свързаността на продавача с руски интереси. Правителството и ДАНС имат ключова роля в одобрението на продажбата на един от най-големите енергийни активи в страната.
