ООН в климатичен застой: Без обвързващ план за изкопаемите горива на COP30
Климатичната конференция на ООН (COP30) приключи без обвързващ план за премахване на изкопаемите горива, въпреки мрачните прогнози за затопляне. Въглеродните емисии продължават да нарастват, а генералният секретар на ООН Антонио Гутериш нарече ситуацията „морален провал“.
Снимка: илюстративна
Климатичната конференция на ООН, COP30, приключи без обвързващ план за премахване на изкопаемите горива. След над 19 часа преговори, повече от 200 държави не постигнаха съгласие за пътна карта за поетапно спиране на петрола, въглищата и газа. Вместо това те подкрепиха доброволна инициатива за ускоряване на борбата с климатичните промени.
Тази година COP30 се проведе на фона на нарастващи опасения. Световната метеорологична организация отчете, че последните три години са най-топлите в историята. Ако текущите политики продължат, светът е на път към затопляне от 2,8°C до края на века, далеч над целта от 1,5°C на Парижкото споразумение.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш изрази разочарование.
Горчивата истина е, че не успяхме да гарантираме, че ще останем под градус и половина. Науката сега ни казва, че временното превишаване на границата от градус и половина най-късно в началото на 30-те години на 21-ви век, е неизбежно. Всяка частица от градуса означава повече глад, разселване на хора и загуби, особено за тези, които имат най-малка вина. Това е морален провал и смъртоносна небрежност.
Въпреки обещанията и директивите, въглеродните емисии продължават да се увеличават. За миналата година те нараснаха с 2,3% и достигнаха нов рекорд от 57,7 милиарда тона въглероден диоксид. Глобалните емисии на CO2 от изкопаеми горива се очаква да нараснат с 1,1% през 2025 г., като тези от природен газ се увеличават с 1,3%, от нефт с 1,0%, а от въглища с 0,8%. Намаляването на емисиите от промени в земеползването, като обезлесяване, е положителна тенденция за 2025 г.
Николай Петков, автор в платформата „Климатека“, отбелязва:
Винаги и за двете се е говорило много, защото климатът и енергията са неразривно свързани. Основният замърсител в момента са емисиите от парникови газове, причинени от изгарянето на изкопаеми горива. Винаги същността на разговорите на COP е била да се намалят емисиите и да се трансформира енергийния сектор.
Отсъствието на големите емитери САЩ, Китай и Индия от форума затрудни постигането на значими решения. Китай е лидер в инсталирането на възобновяеми енергийни мощности, но емисиите му остават най-високи. Политиката на САЩ продължава да подкрепя добива на изкопаеми горива, често под мотото „Drill baby, drill“.
Европейският съюз прие обвързваща цел за намаляване на въглеродните емисии с 90% до 2040 г. Въпреки това, целите до 2035 г. не са обвързващи, а усилията на ЕС се оценяват като недостатъчни за постигане на целите от Париж. За България, въпреки намалението на емисиите с 60% спрямо 1988 г. (до голяма степен поради деиндустриализацията), е необходимо още 75% намаление за изпълнение на целите на ЕС. Датата за излизане от въглищната енергия през 2038 г. се определя като неамбициозна. Повече за предизвикателствата пред COP30 може да прочетете в свързана статия.
Новият вариант на споразумението от COP30 не включва обвързващ план за преход от изкопаеми горива. Председателят на COP30 Андре Кореа до Лаго обяви ангажимент за създаване на две отделни инициативи: една за плавен и справедлив преход от изкопаемите горива и друга за борба с обезлесяването. Някои страни настояват за конкретна пътна карта, докато други се противопоставят на нови споразумения.
Климатичната дезинформация е друг сериозен проблем. На COP30, 12 държави се обединиха срещу отричането на климатичните промени и атаките срещу науката.
Като част от наскоро стартиралата Глобална инициатива за интегритет на информацията за изменението на климата, правителствата и организациите работят съвместно за финансиране на изследвания и действия за насърчаване на цялостност на информацията по въпросите на климата. Науката и изследователите никога не трябва да се страхуват да казват истината.
, заяви Антонио Гутериш.
Гласовете на коренното население също бяха чути. Тези общности живеят в хармония с природата и опазват биоразнообразието.
Присъствието ми тук днес е, за да кажа, че всички биоми се нуждаят от защита и опазване, особено защото климатичната справедливост и демокрацията съществуват само, когато нашите територии са ясно разграничени. Именно териториите на коренното население поддържат границите на важните за биоразнообразието екосистеми.
, каза Джулиана Керексу, протестираща от коренното население. Обезлесяването в териториите под техен контрол е до 26% по-ниско. Цената на спасението за климата е висока.
Въпреки липсата на обвързващи споразумения, личната отговорност остава ключова. Разделното изхвърляне на отпадъци и засаждането на дървета са малки стъпки с голямо въздействие. Например, нерегламентираните сметища отделят метан, който е десетки пъти по-силен парников газ от въглеродния диоксид.
