ООН: България е нарушила свободата на сдружаване при отказ за регистрация на македонско НПО

Комитетът по правата на човека към ООН излезе с остро заключение срещу България. Международната институция установи сериозно нарушение на правото на свобода на сдружаване. Случаят засяга етнически македонец, който е съосновател на неправителствена правозащитна организация. Националните съдилища са отхвърлили молбата му за регистрация без валидно правно основание.

Жалбоподателят е историк по професия и активен член на различни организации на етнически македонци. Той твърди, че България системно отрича признаването на македонската етническа идентичност. В конкретния казус той е подал заявление за регистрация на сдружението „Толерантност“. Това е Комитет за защита на правата на човека, създаден на основание Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

България е нарушила правото на свобода на сдружаване на етнически македонец според Комитета на ООН. Жалбоподателят е представил всички необходими документи пред компетентните власти. Той е предоставил и допълнителна информация за планираната дейност на сдружението. Въпреки това е получил немотивиран отказ за регистрация. Решението само цитира общи разпоредби от закона без конкретика. Апелативният съд по-късно потвърди този отказ без да предостави ясни мотиви.

Комитетът на ООН разгледа жалбата съгласно Първия факултативен протокол. Експертите заключиха, че съдебните решения са лишени от яснота. Те определиха действията на българските магистрати като прекомерно формалистични. Съдебните решения са определени като прекомерно формалистични и лишени от ясни правни основания. Националните власти не са взели предвид предоставената допълнителна информация. Те не са обяснили кои точно разпоредби на закона са били нарушени.

Ивон Дондерс, член на Комитета, коментира значението на този случай за демокрацията. Тя подчерта ролята на сдруженията в едно свободно общество.

„Пълното осъществяване на правото на свобода на сдружаване в благоприятна среда е крайъгълен камък на демократичното общество,“ заяви Ивон Дондерс.

Според нея държавата трябва да защитава мирното насърчаване на идеи за толерантност. Това важи дори ако властите не споделят тези възгледи или те са непопулярни. Комитетът подчерта, че плурализмът и разнообразието са водещи принципи за международната общност.

Случаят илюстрира ключовата роля на съдебната власт за гарантиране на гражданските права. България трябва да компенсира жалбоподателя за направените правни разноски и такси. Правата по Международния пакт биха били само теоретични без стабилни съдебни гаранции. Държавата носи отговорност за осигуряване на ефективни средства за защита.

Комитетът по правата на човека към ООН изисква доклад от държавата в срок от 180 дни. Този доклад трябва да бъде представен до октомври 2026 година. В него България трябва да опише конкретните мерки за отстраняване на ситуацията. Официалното становище на ООН беше публикувано на 10 април 2026 година. Това решение създава нови международно-правни задължения за страната ни.

Държавата трябва незабавно да преразгледа националните съдебни решения за отказ. Жалбоподателят трябва да получи адекватно обезщетение за претърпените вреди. Комитетът стигна до извода, че държавата не е обосновала отказа за регистрация. Този акт не е бил нито необходим, нито пропорционален в едно демократично общество.

„Този случай също така илюстрира ключовата роля на съдебната власт за осигуряване на упражняването на правото на свобода на сдружаване,“ заяви Дондерс.

Защитата на върховенството на правото остава неразделна част от демократичния процес. Достъпът до прозрачно правосъдие е задължителен за всички етнически групи. България трябва да гарантира, че националното законодателство се прилага в съответствие с международните стандарти.