Омбудсманът настоява за преразглеждане на плана за парк „Витоша“

Омбудсманът Велислава Делчева изисква преразглеждане и допълване на плана за управление на Природен парк „Витоша“. Тя настоява за екологична оценка и ново обществено обсъждане. Това съобщиха от институцията на обществения защитник.

Делчева сезира министъра на околната среда и водите в оставка Манол Генов и директора на парка Севдалина Димитрова. Повод са над 100 сигнала от граждани и сдружения, получени за два дни. Гражданите възразяват срещу проект, който допуска увеличаване на строителни и инфраструктурни проекти. Те обхващат над 90% от територията на парка.

Критиките включват и неправилно зониране. Според гражданите то не гарантира достатъчна защита на природните ресурси. Омбудсманът отбелязва липсата на решения за възстановяване на лифтовете в северната част на Витоша. Тя посочва и отсъствието на мерки за ограничаване на застрояването по границите на парка. Делчева настоява, че е недопустимо представянето на проекта без екологична оценка. Планът изпълнява ролята на рамка за инвестиционни намерения според Закона за опазване на околната среда.

Общественото обсъждане е ключов етап. То определя целите и мерките за опазване на защитените територии.

В предложения вид проектът за актуализация не изпълнява изискванията за нормативна и експертна съобразеност и не отговаря на очакванията на обществеността, посочва Делчева.

Сигналът на омбудсмана е от 8 януари 2026 г. Той е сред най-новите официални реакции по темата. Темата за актуализирания план за управление на Природен парк „Витоша“ е актуална. В медиите се засилва отразяването на гражданските притеснения. Те засягат възможно застрояване и липса на екологична оценка. Обсъждането на проекта е проведено в неудобен период. Крайният срок за становища – 5 януари – е бил веднага след празниците. Това е обект на критики.

Проектът за актуализиран план е публикуван на 2 декември 2025 г. Той е обемен, над 500 страници. Ключов спорен момент е зонирането. То предвижда пет зони. Експерти смятат, че част от зонирането би позволило по-широко строителство. Обхваната е голяма част от територията. Професионални организации, като Съюза на архитектите в България, също критикуват плана. Те го определят като базиран на стари и неадекватни данни. Липсата на екологична оценка е централно оплакване. Без нея съществува риск от отслабена защита на територията.