„Окото на Бог“: Мъглявината Хеликс разкрива бъдещето на нашето Слънце

Мъглявината Хеликс, заснета от телескопа „Джеймс Уеб“, разкрива бъдещето на нашето Слънце. Този космически феномен показва последния етап от живота на звезда. Нови данни от ESA и NASA допълват разбирането ни за този процес.

„Окото на Бог“: Мъглявината Хеликс разкрива бъдещето на нашето Слънце
Време за четене: 2 мин. 26 януари 2026

Изображение, заснето от телескопа „Джеймс Уеб“, показва мъглявината Хеликс като светещо око в Космоса. Този космически феномен, известен още като „Окото на Бог“, е кадър с висока резолюция. Той разкрива последния етап от живота на звезда, подобна на нашето Слънце.

Вихърът от газ и прах около мъглявината е резултат от умираща звезда. В сърцето ѝ се намира бяло джудже – останка от тази звезда. Мъглявината Хеликс се намира на около 650 светлинни години от Земята. Тя е разположена в съзвездието Водолей.

„Джеймс Уеб“ е заснел изображението в инфрачервения спектър. Това е разкрило сложната, слоеста структура на огромния облак. „Стълбовете, простиращи се през кадъра, приличат на опашки на комети или водни пръски“, обясняват учени. Те са възли от газ и прах, оформени от ударни вълни. Свръхбързи горещи звездни ветрове се сблъскват с по-бавни материали.

В този конкретен случай, най-горещият йонизиран газ е в центъра, а отвън е хладният молекулярен газ. Различните цветове идват от различните части на атомите и молекули, сякаш са образували око.

Това обяснява Микако Мацура, астроном и астрофизик от Университета на Кардиф.

През януари 2026 г. Европейската космическа агенция (ESA) публикува ново изображение. То е заснето също от „Джеймс Уеб“. То разкрива невиждани досега детайли на мъглявината Хеликс. Последни изследвания с рентгенови обсерватории като NASA Chandra и ESA XMM-Newton дават нови доказателства. Те предполагат, че бялото джудже в центъра може би е унищожило планета с размера на Юпитер.

Мъглявината Хеликс е идеална за изучаване на съдбата на нашето Слънце. Процесът на разширяване на Слънцето ще отнеме около 5 милиарда години. През това време температурата ще се повишава. Външните слоеве на Слънцето ще се отделят. Те ще образуват планетарна мъглявина, подобна на Хеликс. Газовите гиганти в Слънчевата система ще разширят орбитите си.

Преди 10 000 години една звезда е избухнала, съставките ѝ са се разпръснали в Космоса. Това е началото на живота. Тези звезди изхвърлят много тежки елементи, въглерод, азот, кислород, всички елементи, които по-късно създават планетите и хората.

Това заявява Ричард Маси, професор по космология в университета Дърам. Последното издихание на звездата се превръща в съставки за бъдещи светове. Мъглявината Хеликс е известна и като „Окото на Саурон“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *