Около 73 000 делфина обитават Черно море, но популацията се възстановява трудно

Популацията на делфините в Черно море все още не може да се възстанови напълно. Масовото им избиване в средата на миналия век е нанесло тежки щети. Тези данни се съдържат в последните доклади на Института по океанология във Варна. Към момента делфините в българската акватория на Черно море са около 73 000. Броят им остава критично нисък в сравнение с историческите нива от преди десетилетия.

Масовият лов на делфини започва в края на 40-те години на ХХ век. България създава специална флотилия от кораби за тази дейност. Плавателните съдове са навлизали на 200 километра навътре в морето. Самолети са помагали на ловците, като са подавали информация за движението на стадата. Донка Николова от Държавен архив-Варна описва сложната организация на тези групи.

“Една делфиноловна група е обхвалаща око 7-8 души. Капитанът на съответния плавателен съд, имало е и стрелци, с ловни и военни пушки са били отстрелвали делфините. Имало е хора с куки, които да прибират животните. Имало е гмуркачи, които да преследват раненото животно.”

Методите за улов са ставали все по-ефективни и смъртоносни с времето. доц. Марина Панайотова от Института по океанология разяснява въвеждането на гъргърския риболов. Това са огромни мрежи, които заграждат цели делфинови стада в капан. След заграждането животните са били масово избивани с пушки.

„Тогава се въвежда и гъргърския риболов – това са едни огромни мрежи, които заграждат делфиновите стада. След това ги избиват с пушки.“

Причините за този мащабен лов са били изцяло икономически. Делфините са убивани заради ценната им мас. Тя се е отличавала с много високо съдържание на Витамин D. Месото на бозайниците се е предлагало като деликатес в черноморските заведения. Само през 1959 година в България са убити 59 000 делфина. Едва седем години по-късно уловът им е официално забранен у нас. Оттогава делфините са обявени за защитен вид.

Възстановяването на вида обаче се оказва изключително бавен и труден процес. доц. Марина Панайотова обяснява, че делфините имат много ниска репродуктивна способност. Женските индивиди от вида афала стават полово зрели между 5 и 10 години. Мъжките достигат зрялост едва на 10-годишна възраст. Бременността продължава между 10 и 12 месеца. Майките полагат грижи за малките си в продължение на три години. През този период те ги учат на социално поведение и ловни умения.

„Техните популации много трудно се възстановяват. Имат ниска репродуктивна способност. Делфините афалата, индивидите стават полово зрели женските на 5-10 години, мъжките на 10, бременността е 10-12 месеца, и полагат 3 години грижи за малките, за да ги научат на социално поведение, ловни умения.“

Рибарят Костадин Паунов разказва за инстинктите на тези интелигентни животни. Той споделя случаи на солидарност между индивидите в стадото.

„В момента, в който застрелят делфина той скача и го държи на водата, докато го приберат. Ако не го приберат, останалите делфини го вземат и го потапят долу на дъното.“

Въпреки забраната за лов, популацията е изложена на нови съвременни заплахи. Замърсяването на морската среда и рибарските мрежи остават основни рискови фактори. Костадин Паунов споделя, че делфините често се заплитат в мрежите за паламуд. Рибарите винаги се опитват да ги освободят, ако са живи. За съжаление, много често животните се удавят преди да бъдат открити.

„Аз съм имал случай с мрежите, когато хващаме паламуд, те плават, отгоре се закачат делфинчета. Обикаля майката отстрани. Когато са живи винаги сме ги пускали, кощунство е да убиеш това животно. Но има случаи, когато са удавени на мрежите. Там няма какво да направим.“

Нови изследвания разкриват допълнителни опасности за морските бозайници. В края на октомври 2025 г. е отбелязан рязък ръст на смъртността в района на Анапа. Регистрирани са 19 случая на мъртви делфини за кратък период. Сред тях са 8 афалини, 5 белобочки и 6 азовки. Учените свързват тези инциденти с потенциално изливане на мазут. Нефтените продукти влияят пагубно на имунната система на животните.

Друг сериозен проблем е намаляването на хранителната база. Усиленото рибарство е довело до недостиг на риба в Черно море. Това отслабва имунитета на делфините и ги прави податливи на инфекции. Антропогенният шум от корабите също пречи на тяхната ехолокация.

За справяне с тези проблеми стартира проект за първата мобилна лаборатория. Тя ще изучава здравето на делфините директно в морето. Очаква се първите важни резултати от нейната работа да бъдат готови в средата на 2026 г. Лабораторията ще се фокусира върху борбата с инфекциите и бракониерството.

В българските териториални води в момента живеят три вида делфини. Това са Афала, Муткур и обикновен делфин. Всички те са под строга защита съгласно действащото законодателство. Учените продължават да следят тяхното състояние чрез ежегодни проучвания. Целта е да се установят точните причини за колебанията в числеността им.