Океаните в „тройна криза“: Нов доклад разкрива безпрецедентно затопляне и замърсяване
Нов доклад на „Коперник“ разкрива, че всяка част от Световния океан е засегната от изменение на климата, загуба на биоразнообразие и замърсяване. Рекордните температури и покачващото се морско равнище заплашват екосистеми и крайбрежни общности, а учени и еколози призовават за спешни действия.
Снимка: iStock by Getty Images
Всяка част от Световния океан е в хватката на „тройна планетарна криза“ – изменение на климата, загуба на биоразнообразие и замърсяване. Това е тревожното заключение на деветия годишен доклад за състоянието на океаните, публикуван от Службата за мониторинг на морската среда „Коперник“ на Европейската комисия.
Документът рисува мрачна картина на ускоряващо се затопляне, повишаваща се киселинност и повсеместно замърсяване с пластмаси, които застрашават морските екосистеми, хранителната сигурност и крайбрежните общности по целия свят. Проблемите са дълбоко взаимосвързани, като всеки от тях засилва останалите, а в основата стои неустойчивият модел на производство и потребление.
Данните показват, че затоплянето на океаните достига безпрецедентни нива. През пролетта на 2024 г. е отчетен нов световен рекорд за температура на морската повърхност от 21 градуса по Целзий. Морските горещи вълни стават все по-интензивни, като през 2023 и 2024 г. температурите надхвърлят предишните рекорди с над 0,25 градуса.
„Данните в доклада за състоянието на океаните са тревожно напомняне за неотложните предизвикателства, пред които са изправени океаните.“
— Андрюс Кубилюс, еврокомисар по отбраната и космоса
Едно от най-осезаемите последствия е покачването на морското равнище. От 1901 г. до днес то се е повишило с 228 милиметра, което застрашава пряко около 200 милиона европейци, живеещи по крайбрежията, както и множество обекти от световното наследство на ЮНЕСКО. Проблемът се задълбочава от топенето на полярните шапки. Докладът отбелязва, че арктическият морски лед е достигнал четири рекордно ниски нива през зимата на 2023-2024 г., като загубената площ е почти два пъти по-голяма от територията на Португалия.
Затоплянето и повишената киселинност на водата нанасят тежък удар върху морското биоразнообразие. Кораловите рифове и други застрашени видове са изправени пред изчезване. По-топлите води създават и идеални условия за разпространението на инвазивни видове. Лятната гореща вълна в Средиземно море през 2023 г. позволи на видове като атлантическия син рак и брадатия огнен червей да се размножат неконтролируемо, изтласквайки местния риболов до ръба на колапса.
На фона на тези данни, над 100 екологични организации наскоро призоваха за незабавна забрана на проучването и добива на петрол и газ в океаните. Според тях това е ключова стъпка за ограничаване на един от основните източници на замърсяване и за опазване на крехките морски екосистеми. Експертите са категорични, че са необходими спешни и координирани действия за преминаване към устойчиви и регенеративни бизнес модели, които да адресират трите кризи едновременно.
„Заключенията на доклада… потвърждават, че тройната планетарна криза не е бъдеща заплаха, а настояща реалност в нашите океански басейни. Океанът ни изпраща ясен сигнал и сега сме по-добре подготвени да отговорим на него.“
— Костас Кадис, еврокомисар по околната среда, океаните и рибарството
Докладът на „Коперник“ не е просто диагноза, а призив за действие. Данните предоставят основата, върху която трябва да се изградят ефективни политики за защита на океаните, които са жизненоважни за регулирането на глобалния климат и за благосъстоянието на човечеството.
