Ограничават достъпа до нотариални актове срещу имотни измами от 2026 г.
От 15 януари 2026 г. се ограничава достъпът до нотариални актове в България. Целта е борба с имотните измами и защита на собствеността, като се въвежда модел, подобен на този във Франция, Италия и Испания. Ще има SMS-уведомления при справки за имоти.
Правителството предприема сериозни мерки срещу имотната мафия. От 15 януари 2026 година се въвеждат ограничения за достъп до нотариалните актове. Целта е да се спре безконтролното изваждане на копия, което често е предпоставка за злоупотреби с имоти.
Правосъдният министър Георги Георгиев обяви, че сегашният ред позволява на всеки да извади копие от нотариален акт на друг гражданин. Това създава условия за измами. Министърът даде пример със столичанин, опитал да получи преписи от 200 нотариални акта.
От пролетта на 2026 г. стартира и нова електронна услуга. Собствениците ще получават SMS-уведомления при справка за техен имот. Уведомление ще има и при искане на препис от нотариалния им акт. Това ще служи за ранно предупреждение при евентуални злоупотреби.
Георги Георгиев, министър на правосъдието: „Остава в сила служебният достъп до вашите нотариални актове, до цялата информация на нотариуси, адвокати, съдебни изпълнители и представители на държавни органи .Това, което забраняваме обаче е свободният достъп на всички останали до нотариалните актове на гражданите ,като въвеждаме възможност, този ,който твърди ,че има правен интерес да иска нотариален акт на съседа или на гражданина X ,да подаде молба .Тогава съдията по вписванията ще преценява има или не правно основание той да се сдобие с копие от вашия нотариален акт .Това е затягане на режима, какъвто има във Франция, Испания и Италия.“
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за вписванията. Този акт предвижда ограничаване на издаването на незаверени преписи. Също така се ограничават и препис-извлечения от вписани в имотния регистър актове. Правителството цели баланс между достъпа до информация и защитата на собствеността. Подобен модел вече функционира във Франция, Италия и Испания.
Основната цел на промените е намаляване на имотните измами. Те ще повишат чувството за сигурност на гражданите. Ще се засили и доверието в публичните институции. Важно е осигуряването на сигурност на системата на вписванията. Защитата на собствеността е конституционно установен принцип в България.
Преписи от имотния регистър ще се издават само на определени лица. Сред тях са страните по сделката, техните правоприемници и праводатели. Достъп ще имат и техни законни или упълномощени представители. Нотариуси, адвокати, съдебни изпълнители и техните служители също ще имат достъп. Органите на съда, прокуратурата и следствието са включени в списъка. Други органи и лица ще имат достъп само в предвидени от закон случаи.
За всички останали лица предоставянето на преписи ще зависи от доказването на правен интерес. Съдията по вписванията ще преценява наличието на такъв интерес. Това ще става въз основа на посочените обстоятелства и представените документи. Правилникът изброява най-честите хипотези за правен интерес. Такива са водене на преговори за придобиване на недвижим имот или осъществяване на посреднически услуги. Дългосрочен наем за повече от една година също е основание.
Въвежда се и допълнителна гаранция за защита на правото на собственост. Агенцията по вписванията (АВ) ще осигури специализирана услуга за автоматизиран достъп до информация (електронно известяване). Тя ще информира за извършени справки и издадени преписи. Всеки титуляр на вещни права върху имот ще получава информация в реално време.
Тези промени, влизащи в сила от 15 януари 2026 г., са част от по-широки усилия на правителството за борба с имотната мафия. Макар и да целят повишаване на сигурността и защитата на личните данни, те срещат и някои критики. Юристи, брокери и журналисти изразяват опасения, че ограничаването може да затрудни разследващата журналистика и да намали прозрачността. Това потенциално може да създаде нови възможности за измами. Правосъдният министър Георги Георгиев обаче твърди, че мерките са необходими и балансирани, следвайки европейски примери.
