Ограбеното наследство: Музеите се превръщат в касички и лесна цел за бизнеса с милиарди
Обирите на музеи са изключително доходоносен бизнес за международни престъпни групировки, като плячката често достига стотици милиони долари. Музеите стават предпочитана цел пред банките, особено заради колекциите от бижута, които могат бързо да бъдат претопени и пласирани на черния пазар. Най-големият неразрешен обир в САЩ остава кражбата на 13 творби от Бостън през 1990 г., чиято стойност надхвърля половин милиард долара.
Парижкият Лувър притежава колекция от 480 хил. произведения на изкуството. СНИМКА: РОЙТЕРС
Обирите на музеи са сравнително редки събития, но когато се случат, новината обикаля целия свят, тъй като обикновено става въпрос за плячка на стойност стотици милиони. Някои от тези творби и скъпоценности изчезват десетилетия след кражбата и е вероятно никога повече да не бъдат видени от публиката. Зад тези престъпления стоят мощни международни престъпни групировки, които превръщат откраднатото наследство в изключително печеливш бизнес.
Един от най-загадъчните и мащабни удари е обирът в музея „Изабела Стюарт Гарднър“ в Бостън. На 18 март 1990 г., малко след полунощ, двама мъже, представящи се за полицаи с фалшива заповед, влизат в сградата. След като успяват да убедят пазачите да ги пуснат, им слагат белезници и ги затварят в подземието. Кражбата продължава 81 минути, през които престъпниците дезактивират алармата и спокойно подбират най-ценните експонати. Стойността на плячката от 13-те творби, задигнати от Бостън, сред които платна на Вермеер и Рембранд, надхвърля половин милиард долара.
Част от платната са изрязани директно от рамките. Дори 35 години по-късно, празните рамки продължават да висят на стените на музея, за да напомнят за изчезналите шедьоври. Обирът в музея „Изабела Стюарт Гарднър“ остава най-голямата неразрешена кражба на произведения на изкуството в историята на САЩ, въпреки мащабното разследване и обявената награда от 10 милиона долара за информация. Самата институция, основана от филантропа Изабела Стюарт Гарднър, е създадена с цел да бъде безплатна и достъпна за публиката „завинаги“. Към октомври 2025 г. музеят продължава да бъде активен културен център с нови изложби и събития.
В сравнение с картините, които обикновено отиват в частни колекции, бижутата представляват много по-практична цел. Металът често се претопява, а скъпоценните камъни се преформатират, за да не бъдат разпознати, след което се препродавaт по криминалните канали. Търговската стойност на скъпоценностите остава огромна, въпреки изчезването на тяхната историческа стойност.
Тази тенденция се подчертава от зрелищния 7-минутен грабеж в Лувъра, извършен посред бял ден в присъствието на посетители. Откраднати са 8 бижута от френската корона от XIX век, оценени от прокуратурата на над 88 милиона евро (около 102 милиона долара). Бижутата са предпочитана плячка пред картините, тъй като металът се претопява, а камъните се преформатират за бърза продажба на черния пазар. Криминалните експерти се опасяват, че откраднатите от Лувъра скъпоценности вече може да са изнесени и разпарчетосани. Криминалните експерти предупреждават за тенденцията музеите да стават по-лесна цел от строго охраняваните банки.
В европейската музейна история един от най-големите удари е кражбата на четири картини (Моне, Дега, Ван Гог и Сезан) на стойност 163 милиона долара от частен музей в Цюрих през 2008 г. Този обир се приписва на прочутата банда „Розовите пантери“, съставена от бивши паравоенни от босненските войни. „Розовите пантери“ имат общи приходи над половин милиард от обири, извършени в продължение на почти две десетилетия в Европа, Азия и Близкия изток. По-скорошни примери включват обира през 2019 г. в дрезденския „Зелен свод“, където са задигнати бижута за около 103 милиона евро, съдържащи поне 4500 диаманта.
Един от най-известните исторически случаи остава изчезването на „Джокондата“ на Леонардо да Винчи от Лувъра през 1911 г. Именно кражбата, извършена от италианеца Винченцо Перуджа, който по-късно заявява патриотични мотиви, прави картината абсолютна суперзнаменитост. Други известни случаи включват кражбата на картини за над 100 милиона евро от Музея на модерното изкуство в Париж през 2010 г., осъществена заради сериозни повреди в системата за сигурност. Също така, Портретът на Якоб де Гейн III от Рембранд ван Рейн е включен в „Книгата на рекордите на Гинес“ като най-често крадената картина в света, като е изчезвал четири пъти от галерия „Дълуич“ в Лондон.
Сценариите за тези дръзки престъпления често напомнят Холивудски филми. Заглавия като „Бандата на Оушън“, „Италианска афера“ и „Аферата Томас Краун“ нагледно показват как прецизното планиране може да преодолее всякакви защити, превръщайки се в своеобразен учебник по престъпна находчивост.
