Огнян Минчев: Ситуацията с Радев напомня 2001 г. със Симеон Сакскобургготски

Неяснотата около евентуалното навлизане на президента Румен Радев в активната партийна политика сериозно подкопава легитимността на президентската институция. Това заяви политологът проф. Огнян Минчев. Според него, държавният глава е на границата между ролята на национален обединител и тази на партиен лидер. Тази продължителна спекулация ерозира статута на президентската институция. Проф. Минчев прави паралел с поведението на Симеон Сакскобургготски преди изборите през 2001 г.

Броени дни преди старта на кампанията за предсрочните парламентарни избори, все още няма категоричен отговор. Не е ясно дали Радев ще прекъсне втория си мандат. Сянката на президента продължава да виси над политическия пейзаж. Отлагането и „чуденето до последния момент“ поставят президента в деликатна ситуация. Ако все пак Радев влезе в партийно-политическата борба, това ще внесе яснота. То ще определи начина, по който ще функционира българската политическа система.

„Тази продължителна спекулация ерозира статута и легитимността на институцията български президент. Това е най-тревожният аспект от ситуацията“, подчерта политологът.

Проф. Минчев коментира и нуждата от нови политически проекти. Трайно ниската избирателна активност е показателна. Фактът, че не повече от половината български граждани гласуват, налага появата на нови партии и платформи. Те трябва да ангажират негласуващите. Въпросът е дали новите проекти ще предложат реална промяна в обществен интерес.

Политологът направи директен паралел между ситуацията с Радев и тази със Симеон Сакскобургготски. През 2001 г. месеци наред не беше ясно как той ще участва в политиката. Политици често палят гняв, но не водят. Аналогията е очевидна, макар че успехът на евентуален проект на Радев е несигурен.

По темата за изборните правила проф. Минчев изрази критика. Практиката те да се променят непосредствено преди избори е погрешна. Тя противоречи на международните препоръки и на демократичния процес. Прекомерният фокус върху технологиите на гласуване – машинно, хартиено или комбинирано – прикрива по-дълбок проблем. Честността на изборите не се гарантира от технологиите, а от политическите решения и съгласието между участниците. Когато технологията стане основен залог, това е показател за политическа безпомощност.