Огнеборец от Плевен: Виктор Тодоров и спасителното куче Джери – Символ на Отдаденост

След над 20 години служба, 57-годишният Виктор Тодоров от Плевен поема нова мисия. Той става водач на спасително куче, посвещавайки се на една от най-рисковите дейности в пожарната. Неговата немска овчарка, Джери, е обучена да открива затрупани или изгубени хора, демонстрирайки безценната роля на кучетата спасители.

В България, едва седем немски овчарки служат в пожарната, но тяхната работа е критична. Виктор Тодоров е един от малкото водачи на тези специализирани кучета. Въпреки че все още няма обособено звено в МВР, тази ситуация е на път да се промени, осъзнавайки важността на кучетата в спасителните операции.

Кучето върши най-рисковата част от една спасителна акция. След това влизаме ние.

Това споделя Тодоров, подчертавайки, че кучетата използват своето обоняние, за да локализират хора и да насочат спасителите. Решението му да обучи Джери идва след дългогодишен опит в пожарната и Гражданска защита в Плевен. Практиката изисква водачът и кучето да живеят заедно, за да изградят силно доверие и връзка.

Обучението на Джери започва, когато тя е едва на седем месеца. Всеки ден ги доближава до общата цел – да спасяват човешки животи. Пожарникарят разказва за началото на връзката им:

В първите дни му казвах: „Ти си малък, но ще станеш герой“, а той ме гледаше така, сякаш ме разбира.

Въпреки трудностите, свързани с отглеждането на едро куче, Виктор Тодоров е категоричен за смисъла на тази мисия. Той споделя предизвикателствата:

Не мога да го заведа на разходка по плажа, защото на някого ще пречи. Не мога да наема жилище, защото имам куче. Не мога да вляза с него в автобус, влак или на други обществени места. Но мога да тръгна с него в планината, загубил карта и телефон, да вървя през непрогледна зимна виелица, защото навсякъде, където ти си в опасност, той ще отиде без колебание.

За Виктор, кучетата не са просто партньори, а част от екипа и мисията. Той вярва, че животните усещат човешката енергия и действат инстинктивно. Превръщането на Джери в спасително куче е естествено продължение на неговия живот, отдаден на помощ на другите. За него, участието в спасителни операции никога не е било просто работа.

Избрах пожарната, защото там смисълът не се търси – той се живее.

С годините и натрупания опит, Виктор Тодоров не е обръгнал. Той продължава да съпреживява болката и страданието на хората. Научил се е да разпознава болката бързо и да я преживява дълбоко, отказвайки да бъде безразличен. Споменът за пожар в стар блок, където майка вика децата си, го преследва и до днес. В такива моменти човешките съдби са пулсиращи животи, които зависят от смелостта на спасителите.

Изходът от тях зависи от твоята смелост и бойна подготовка, от умението да вземаш решения и да носиш отговорности.

Убедеността, че професията изисква както морална, така и физическа сила, го кара да поддържа добра физическа форма дори на 57 години. Той знае, че няма право на компромиси, когато носи отговорност за чужд живот. Виктор не се смята за пример, но се стреми да предаде усещането за смисъл на по-младите си колеги. Той ги учи, че най-трудното е да съпреживяваш болката, докато вдъхваш кураж и надежда. Няма учебник за това, но с времето и емпатията всеки изгражда свой собствен модел.