Обичайни лекарства променят чревния микробиом години след спирането им

Обичайни лекарства продължават да променят чревния микробиом дълго след края на приема им. Ново научно изследване разкрива, че ефектът на медикаментите не приключва със спирането на лечението. Учени от Института по геномика към Университета в Тарту, Естония, са проучили здравето на 2509 доброволци. Участниците са на възраст между 23 и 89 години. Резултатите показват, че някои промени в бактериите остават видими три или повече години.

Изследователският екип е използвал подробни електронни здравни досиета за период от пет години. Те са сравнили хора, употребявали определени лекарства, с такива, които не са приемали нищо. Данните показват, че **78 от 186 анализирани медикамента показват ефект на пренасяне, продължил далеч след лечението**. Това представлява приблизително 42% от всички изследвани препарати. Чревният микробиом включва трилиони бактерии, които влияят на имунитета и храносмилането. Всяка промяна в тази екосистема може да промени усвояването на хранителни вещества.

Днес здравето на червата е изключително популярна тема, но науката разкрива нови сложни зависимости. Бета-блокерите, предписвани за високо кръвно налягане, са тясно свързани с дълготрайни промени. Същото важи за антидепресантите и инхибиторите на протонната помпа. Последните се използват масово при киселинен рефлукс и стомашни проблеми. Изследването установява, че колкото повече рецепти е имал един пациент, толкова по-силен е ефектът върху микробиома му.

**Бензодиазепините оказват влияние върху чревните бактерии, съпоставимо с това на широкоспектърните антибиотици.** Тези лекарства против тревожност променят състава на микрофлората по начин, който изненадва учените. Различните препарати от този клас действат по различен начин. Тази информация може да помогне на лекарите при избора на най-щадящото лечение. Специфични бактериални видове реагират сходно на множество лекарствени класове едновременно.

**Инхибиторите на протонната помпа позволяват на орални бактерии да колонизират червата.** Видове като Streptococcus parasanguinis обикновено живеят само в устата. Когато стомашната киселина намалее под влияние на лекарствата, те преминават в храносмилателната система. Това обяснява защо тези медикаменти понякога водят до сериозни чревни инфекции. Много от изследваните лекарства намаляват общото бактериално разнообразие в организма.

Допълнителни проучвания показват, че биоакумулацията на лекарства в бактериите променя тяхната функция. Например антидепресантът дулоксетин се свързва с метаболитни ферменти в микробите. Това изменя секретираните от тях вещества. Широко използваният препарат за диабет метформин също предизвиква промени. Той увеличава производството на масляна киселина, което води до подуване и гадене при някои пациенти.

Повечето изследвания на микробиома разглеждат само настоящите лекарства, но нашите резултати показват, че употребата на медикаменти в миналото може да бъде също толкова важна и е изненадващо силен фактор за обяснение на индивидуалните разлики в микробиома

Думите на д-р Оливър Асметс подчертават нуждата от промяна в медицинската методология. Учените трябва да отчитат медицинската история на пациента отпреди месеци или години. В противен случай ефектите на лекарствата могат да бъдат объркани със симптоми на заболяване. Персонализираната медицина може да се развие чрез предварително изследване на индивидуалния микробиом. Постбиотиците се появяват като потенциална алтернатива за поддържане на здравето при агресивни терапии.

Въпреки тези разкрития, експертите съветват пациентите да не спират приема на предписани лекарства. Тези препарати лекуват сериозни състояния и ползите за здравето често превишават рисковете за микробиома. Новите открития обаче налагат по-внимателно планиране на дългосрочните терапии. Бъдещите изследвания ще търсят начини за минимизиране на тези трайни последици.