Няма доводи за поскъпване на олиото и царевицата у нас: Проверките показват стабилен пазар
Съвместни проверки на основни регулаторни органи в България установиха, че няма икономически или пазарни предпоставки за поскъпване на слънчогледовото олио и царевицата през 2025 г. Добивите са достатъчни за вътрешно потребление, а цените се влияят основно от международните пазари. Институциите ще продължат мониторинга за защита на потребителите.
Снимка: iStock by Getty images
Икономическите и пазарни предпоставки не дават основания за поскъпване на слънчогледовото олио и царевицата в България през 2025 г., сочат резултатите от съвместни проверки на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Министерството на земеделието и храните (МЗХ), Агенция ‘Митници’ и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). Институциите установиха, че вътрешният пазар разполага с достатъчно количества от основните зърнени и маслодайни култури, а цените основно се влияят от международните борси.
По данни на МЗХ, очакваното производство на маслодаен слънчоглед от реколта 2025 г. възлиза на около 1,5 млн. тона. Това количество многократно надвишава нуждите за вътрешно потребление, които са около 100 хил. тона, като за производството на необходимото количество масло са нужни едва 250 хил. тона слънчоглед. Това гарантира, че добивът покрива изцяло нуждите на българския пазар, съобщава БТА.
По отношение на царевицата, прогнозният добив за 2025 г. е между 1,2 и 1,3 млн. тона. Въпреки регистрирания спад спрямо предходната година, причинен от неблагоприятни климатични условия и по-малко засети площи, количествата са достатъчни за местното потребление. Средната изкупна цена на царевицата през септември 2025 г. е 380,33 лв./тон, което представлява минимално увеличение спрямо 2024 г.
От КЗК подчертават, че цените на слънчогледовото масло и царевицата се определят преди всичко от международните пазари. Към момента не са налице икономически фактори, които да обосноват поскъпване на вътрешния пазар. Анализът показва, че на българския зърнен пазар съществува значителна разлика между изкупните и продажните цени, което е индикатор за предпазливо поведение на пазарните участници. Международните борсови цени на зърнените и маслодайни култури продължават да се колебаят, но с обща тенденция към спад, което допълнително подкрепя липсата на основания за значителни увеличения на цените в България.
Институциите продължават активния мониторинг на пазара, включително по отношение на вноса, износа и производството, за да осигурят прозрачност и да защитят интересите на потребителите, както и тези на производителите. Това комплексно наблюдение цели ранно идентифициране на евентуални спекулации или необосновани ценови промени.
