НС повторно прие ключовите промени за „Лукойл“, отхвърляйки ветото на президента Радев
Парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в закона за „Лукойл” с 128 гласа „за“, повторно приемайки въвеждането на особен търговски управител с разширени правомощия. Депутатите одобриха и важни изменения в Кодекса на труда, които дават право на родителите на деца до 12 години да работят гъвкаво през лятото. Приети бяха също промени в Закона за МВР за борба с терористично съдържание онлайн и удължаване на срока за регистрация на водни източници.
Народното събрание преодоляха ветото на президента Румен Радев и прие повторно измененията в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Това стана факт на 13 ноември 2025 г., ден след като президентът наложи ветото си.
Ключовите изменения, насочени към осигуряване на енергийната сигурност на страната, предвиждат въвеждането на фигурата на особения търговски управител на активите на „Лукойл” в България и значително разширяване на неговите правомощия. Промените бяха подкрепени със 128 гласа „за“ срещу 59 „против“ и нито един „въздържал се“.
Президентът Радев наложи вето на закона на 12 ноември 2025 г., аргументирайки се с висок риск от произвол, възможност за непряко одържавяване на активите на „Лукойл“ и подкопаване на правовия ред. Той подчертава, че особеният търговски управител ще получи правомощия да се разпорежда с акции, дялове и имущество без ефективен административен и съдебен контрол, създавайки опасност от злоупотреби с публичните финанси.
Вносителите на законопроекта обаче настояват, че промените са жизненоважни за гарантиране на функционирането на критичната инфраструктура. Целта е да се осигури продължаване на операциите на рафинерията и други обекти на „Лукойл“ след 21 ноември 2025 г. Управляващите посочват, че моделът е вдъхновен от немския опит и е необходим за защита на националната енергийна сигурност в контекста на международните санкции.
Наред с енергийните дебати, депутатите приеха на първо четене и значими промени в Кодекса на труда. Със 181 гласа „за“ беше одобрено предложението на Деница Сачева (ГЕРБ-СДС) и група народни представители, което дава възможност родителите (или осиновителите) на деца до 12-годишна възраст да работят на непълно работно време или от разстояние през лятната ваканция на децата до 12 години. В момента гъвкавото работно време е предвидено само за родители на деца под осем години.
Парламентът одобри и предложените от Министерския съвет промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Тези изменения целят да осигурят прилагането на правни актове на Европейския съюз, включително Регламент (ЕС) 2021/784 относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн. Законопроектът определя Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) като компетентния национален орган, който ще упражнява контрол върху доставчиците на хостинг услуги и ще налага санкции при необходимост. Три алтернативни проекта за изменение на закона, внесени от „Продължаваме промяната-Демократична България”, не получиха подкрепа.
Народното събрание гласува на първо четене и два законопроекта за промени в Закона за Националната служба за охрана (НСО), внесени от Министерския съвет и от Хамид Хамид и група депутати от „ДПС-Ново начало“. Министерският съвет предлага допълнение, с което автомобили на НСО да бъдат прехвърлени на администрацията на президента. Промените, предложени от Златан Златанов („Възраждане”), бяха отхвърлени.
В сферата на екологията, депутатите приеха на първо четене промени в Закона за опазване на околната среда. Тези изменения, внесени от ГЕРБ-СДС, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“ и „ДПС-Ново начало“, предвиждат удължаване срока за регистрация на личните водни източници до 2033 г. Целта е да се осигури достатъчно време за подготовка и облекчен режим на регистрация, тъй като сегашният срок изтича на 28 ноември 2025 г.
