Ножът като щит: Защо младите се въоръжават и какво следва?
Страхът е основна причина за въоръжаването сред младежите, превръщайки хладното оръжие в културен символ. Този глобален проблем вече се усеща и в България, където институциите изостават, а обществото се бори да наложи ясни граници на поведение.
Английският аналог на българските локали СНИМКИ: ГЕТИ
Страхът движи въоръжаването сред младежите. Този феномен, вече дълбоко вкоренен в много държави, набира скорост и в България. Хладното оръжие се превръща в културен символ, не само средство за нападение.
В глобален мащаб проблемът с носенето на ножове от подрастващи ескалира. В държави като Великобритания това е „тиха епидемия“. Само в Лондон, намушкванията надвишават престъпленията с огнестрелно оръжие. Ножът се възприема като защита, реална или въображаема.
Ако ти нямаш нож, а другите имат, си мъртъв.
Това споделя 16-годишно момче пред британски репортери. Думите отразяват логика, която вече се наблюдава и у нас. Страхът води до въоръжаване, а то поражда още страх.
Германия също страда от този проблем отдавна. Инцидентите често възникват около барове, клубове и жп гари. Агресията е свързана с алкохол и бързо ескалиращи конфликти. В Берлин полицията провежда целеви проверки. Забранено е носенето на остриета над определена дължина през нощта. Въпреки мерките, нападенията не намаляват.
Това не е въпрос на култура, а на достъпност. Хладното оръжие е навсякъде, струва малко, не може да бъде проследено и е почти невъзможно да бъде контролирано.
Така коментира германски криминолог. Франция е изправена пред сходен сценарий. Проблемът е концентриран в покрайнините на големите градове. Млади момчета използват ножове за защита или демонстрация на храброст. Клипове от такива конфликти циркулират в социалните мрежи. Това засилва подражанието, което вече се наблюдава и в България.
В Испания ножовете са предпочитано оръжие при улични конфликти. „Бързо нападение – бързо бягство“ е логиката. Родители проверяват раниците на децата си преди училище. Дори държави с ниска престъпност като Швеция и Норвегия отбелязват ръст. Там причината е различна – индивидуални агресори, често с психични проблеми.
В САЩ доминират огнестрелните оръжия. Но атаките с хладни оръжия се увеличават. Особено в училища и университетски кампуси. Ножът остава в „сивата зона“ на закона. Общото между всички държави е едно: хладното оръжие става ежедневие, когато институциите изостават. Обществото не успява да изгради ясни граници.
През последните 24 часа в София са регистрирани повече полицейски проверки в училища. Намерени са хладни оръжия при ученици. Това е след поредица от инциденти в нощните часове. Министерството на вътрешните работи стартира нова кампания. Тя цели предотвратяване на носенето на ножове сред младежите. Включва съвместни акции с училища и родителски съвети.
Във Великобритания през 2025 г. намушкванията сред младежи под 18 години достигнаха рекордни нива. Това доведе до нови закони за конфискуване на ножове. Въведени са задължителни училищни програми за предотвратяване на насилие. Германия и Франция прилагат строги санкции за носене на ножове на обществени места. Те включват глоби и задължителни сесии по социално поведение. В България все още липсва специализирана училищна програма. Експерти от МВР и психолози настояват за нейното въвеждане.
Представители на Българския лекарски съюз изразиха притеснение. Увеличаващият се брой намушквания натоварва здравната система. Изисква по-голяма подкрепа за спешните отделения. Някои родителски съвети смятат мерките на МВР за прекалено строги. Те могат да доведат до стигматизиране на младежите, вместо до намаляване на насилието. Експерти по обществена безопасност призовават за по-голяма ангажираност на местните власти. Нужна е работа с младежи от рискови групи. Ножът е удобен, евтин и „достатъчно страшен“. В България тепърва навлизаме в този цикъл. Чуждите примери показват, че връщането назад е трудно. Понякога е твърде късно. Проблемът с агресията сред учениците и тормозът в училище е модел за подражание, което допълнително влошава ситуацията.
