Ново изследване разкрива: Гвардейските оркестри – духовният мост на България към Европа след Освобождението
Ново изследване от учения Галя Радева разкрива как гвардейските оркестри са били културен мост между България и Европа след Освобождението. Тези първи професионални състави, създадени с помощта на чешки музиканти, полагат основите на съвременния музикален живот у нас и се превръщат в център на обществените празненства.
Галя Радева Кадър: bTV
Първите гвардейски оркестри в България се превръщат в културен феномен и духовен мост, свързал наскоро освободената нация с музикалните традиции на Европа. Те донасят европейската култура и полагат основите на професионалния музикален живот у нас. Това разкрива новото изследване „Гвардейски оркестър на България – началото“ на учения Галя Радева.
„Нашите първи гвардейски оркестри са създадени в Австро-Унгарската империя – те доносят културата на Европа и стават духовен мост между нея и българското общество в следосвобожденските години.“
— Галя Радева, учен и автор
Историята започва веднага след Освобождението, когато правителството кани чешки музиканти да формират първия духов оркестър. Те пристигат във Велико Търново и на 26 април 1879 г. изнасят първия си дефилир, с което поставят началото на военната музика в България. През 1892 г. съставът се мести в София и се зачислява към Лейбгвардейския конен полк, превръщайки се официално в Гвардейски оркестър. Първият му диригент е чехът Йозеф Хохола.
Изследването на Радева е плод на петгодишен труд с архивни документи и е първото по рода си, което систематизира този важен период до 1944 г. То осветлява непознати досега факти за институция с над 145-годишна история.
„Самата работа с архивните документи, върху които се гради изследването, продължи 5 години. В него има непубликувани досега моменти, факти, които не се изучават, не се признават и знаят.“
— Галя Радева, учен и автор
Радева подчертава, че военните оркестри са първите професионални музикални формации в страната. Те бързо излизат извън рамките на казармата и се превръщат в неизменна част от обществения живот. Тяхната музика звучи на всеки празник, честване и увеселение, като запознава българския народ с маршове, класически произведения и танци, непознати дотогава.
„Военните оркестри са първите професионални след освобождението, във всеки гарнизон има духов оркестър, а всеки духов оркестър е на всяко празненство – освен в казармата и изпълнявайки служебните си задължения, така и сред народа на празници, увеселения и чествания.“
— Галя Радева, учен и автор
Творци като Алоис Мацак, възпитаник на Пражката консерватория, организират първите симфонични концерти с гвардейска музика. Първият българин капелмайстор на Гвардейския оркестър е маестро Георги Атанасов, който е и автор на първата българска симфония. Благодарение на него и други български композитори, получили образованието си в Западна Европа, репертоарът се обогатява и оркестрите започват да изпълняват и български произведения.
Така, в зората на Третата българска държава, гвардейските оркестри изпълняват ключова мисия. Те не само градят престижа на младата българска армия, но и възпитават музикалния вкус на обществото, балансирайки между съхранената фолклорна традиция и новите европейски влияния.
