Новите „лъвове“ срещу Дрийм тима от 2006: Една мечта, два отбора, една нация
Българският национален отбор по волейбол спечели исторически сребърни медали на Световното първенство във Филипините, надминавайки бронзовия успех на „Дрийм тима“ от 2006 г. Сравнението между двете поколения показва по-ранен старт в чужбина за новите герои, но и нуждата да се учат от опита на предшествениците си, за да задържат световното ниво.
След 55 г. пауза България отново завоюва сребро от световно първенство. Националният отбор при посрещането след шампионата в Япония през 2006 г.
Историческият 28 септември 2025 г. ще остане в сърцата на хиляди българи. На този ден националният отбор по волейбол за мъже се изправи срещу Италия във финала на Световното първенство във Филипините и макар да отстъпи, спечели нещо повече от сребърен медал – спечели отново любовта и вярата на цяла България. Това е най-доброто постижение за българския мъжки волейбол от 55 години насам, което надмина дори бронзовия подвиг на „Дрийм тима“ от Япония през 2006 г.
Докато момчетата на Джанлоренцо Бленджини пишеха новата история, в телевизионните студиа успехите им коментираха легенди от миналото. Гледахме олимпийския вицешампион от 1970 г. Димитър Златанов, както и героите от 2006 г. – Владимир Николов, Пламен Константинов, Евгени Иванов-Пушката. Тази приемственост е ключът към успеха, а връзката между поколенията никога не е била по-силна.
„Това, което направиха тези момчета, е нещо феноменално. Те върнаха вярата на цяла България във волейбола.“
— Димитър Златанов, волейболна легенда
Двата отбора – сребърният от 2025 г. и бронзовият от 2006 г. – са едновременно толкова различни и толкова близки. Най-видимата разлика е в ранния старт на новите герои. Днешните национали напускат България и се впускат в най-силните първенства на света още като тийнейджъри. Може би точно това им даде увереността да стигнат до финал непобедени, отстранявайки сили като САЩ и Словения.
В центъра на тази история е фамилия Николов. През 2006 г. Владимир Николов е на 29 години, когато печели бронз. Днес неговият по-голям син, Александър Николов, взе сребро на 22 години и стана най-добър реализатор на турнира. По-малкият му брат, 18-годишният разпределител Симеон Николов, вече е титуляр и е висок внушителните 209 см. За сравнение, разпределителят от 2006 г., Андрей Жеков, беше на 26 години и висок 190 см. Днес Жеков е помощник-треньор в щаба и предава опита си директно на своя наследник.
Сравненията продължават на всеки пост. Капитанът Алекс Грозданов (27 г.) и Илия Петков (29 г.) формираха страховит тандем в центъра. Техни предшественици бяха легендарният Евгени Иванов-Пушката (32 г. през 2006 г.) и Христо Цветанов (28 г.). Пушката, който знае какво е да си на върха, не скри емоциите си.
„Макар и да са останали на крачка от златото, успехът на младия отбор е огромен и те са изпреварили времето си с уменията си.“
— Евгени Иванов-Пушката, бронзов медалист от 2006 г.
При посрещачите също виждаме сблъсък на епохи. 25-годишният Аспарух Аспарухов и 29-годишният Мартин Атанасов поеха щафетата от Пламен Константинов (33 г. през 2006 г.) и един от най-големите таланти в историята ни – Матей Казийски (22 г. тогава). Единственият от сребърните медалисти, който все още играе в България, е либерото Дамян Колев (23 г.), който наследи на поста великия Теодор Салпаров (24 г. през 2006 г.).
Новият отбор постигна повече, но има да учи от „батковите“ си. Дрийм тимът от 2006 г. задържа световното ниво години наред, печелейки бронз от Световната купа (2007) и Европейското първенство (2009). Сегашните „лъвове“ имат пред себе си предизвикателството да докажат, че този успех не е случаен. Среброто от Филипините не е край, а ново начало за една нация, която отново диша с волейбола.
