Нови разкрития за магнитното поле на Луната чрез образци от мисиите „Аполо“
Изследване на Оксфордския университет разкрива, че магнитното поле на Луната е било по-силно от земното в определени периоди преди милиарди години.
Учени от Оксфордския университет в Англия направиха нов пробив в разбирането на лунната история. Те анализираха скални образци, събрани от астронавтите на програмата „Аполо“ преди половин век. Резултатите показват неподозирана динамика в древното магнитно поле на естествения спътник на Земята.
Магнитното поле на Луната е надвишавало силата на земното през кратки периоди преди милиарди години. Тези интензивни фази са настъпили преди около 3 до 4 милиарда години. Според изследването, публикувано в списание „Нейчър джиосайънс“, тези пикове са били изключително кратки. Те са продължавали между няколко десетилетия и максимум 5000 години. През останалото време магнитното поле е оставало сравнително слабо.
Водещата авторка на проучването Клер Никълс обяснява тези процеси с геофизични промени в ядрото. Топенето на богати на титан скали дълбоко в недрата е предизвиквало внезапно усилване на магнитната активност. Този механизъм е действал като мощен двигател за лунния магнитен щит. Магнитните полета са жизненоважни, защото защитават небесните тела от опасните космически лъчи и слънчевата радиация.
Открихме липсващото звено. Активността на магнитното поле може периодично да бъде наистина силна или да варира много повече, отколкото традиционно сме предполагали
Екипът на Никълс е изследвал внимателно проби от мисиите „Аполо 11“ и „Аполо 17“. Тези скали са изключително богати на титан, тъй като са взети от вулканични райони. Учените смятат, че тези образци не са напълно представителни за цялата лунна повърхност. Повърхността на Луната е различна на близката и далечната ѝ страна, което предполага вариации в състава.
Новата лунна програма на НАСА „Артемис“ („Артемида“) ще предостави ключови допълнителни доказателства. Бъдещите астронавти планират да изследват Южния полюс на Луната. Тази зона съдържа кратери в постоянна сянка, където вероятно има воден лед. Изследователите очакват новите проби да разкрият пълната история на древната магнитна активност. Разбирането на този магнитен щит е от решаващо значение за бъдещата обитаемост на планетите.
Мисията „Артемис 2“ ще бъде първият пилотиран тестов полет около Луната от десетилетия. Тя обаче срещна забавяния и ще бъде осъществена не по-рано от април следващата година. Както вече е известно, НАСА отново отложи мисията до Луната поради технически проблеми. Въпреки това, учените остават оптимисти за новите данни, които мисията ще събере.
Изследването доказва, че лунното магнитно поле е варирало значително повече от очакваното досега. Новите открития помагат да се разбере как малките небесни тела генерират магнитни полета. Това променя фундаментално представите ни за геоложката еволюция на нашия естествен спътник.
